сряда, 30 ноември 2011 г.

Добре че е Интернет... ;)

Пак ще си говорим за Интернет. Понеже е нашумелица. И понеже се чудя дали и вие сте пристрастени...
Винаги главицата ми е била вълнувана от въпроса „Абе аз как живеех, преди да го има това и това?“ Понеже технологичният процес е изключително засилен през последните години и като че ли се ускорява още и още, а ние учудващо бързо се приспособяваме към неговите темпове, е нормално да си задаваме въпроси от този характер.
Аз без Интернет - не мога. Или поне не искам - това вече е въпрос на избор, а не на зависимост. Понеже той е като прозорец към един по-друг свят, където хората са такива каквито искат да са, но пък и доста по-често им е по-лесно да изразят истинската си самоличност в Интернет, отколкото на живо. Когато нямам Интернет, се чувствам все едно затворена в празна стая, в която трябва да прекарам няколко дни. Не че нямам други хобита или интереси - о, напротив, имам! Но така, докато ги върша, мога да наблюдавам какво правят и хората (чрез Фейсбук), без да бъда забелязана или заподозряна в каквото и да било. Чудесна технологична мантия невидимка, а? :)
Освен това добре че е Мрежата, иначе сигурно щях да си остана неизслушана. Просто никога на глас не бих могла да кажа повечето от нещата, които пиша тук. И може би тези, които ме познават, смятат, че съм съвсем различна на живо. Но аз съм същата, просто мисля твърде много, преди да кажа нещо пред някого - дали ще прозвучи добре, какво ще си помисли, как ще го приеме. Защото клавиатурата никога не остава наранена от моите думи, а мониторът ги отразява всичките до една. Съзнавам, че това е глупаво. Може би страх, може би липса на увереност, а най-вероятно - стремеж към перфекционизъм.
Обикновено пиша, надявайки се определени хора някога някак си да попаднат на написаното и да се досетят, че е писано за тях. Само че това е твърде наивно, от една страна, и неразумно - от друга. Защото, ако те някога разберат, означава, че моят шифър ще бъде разкодиран, а това би скъсало душевната ми струна. Добре, че е Интернет, та поне надежда да има да ме чуят (... прочетат)...

неделя, 27 ноември 2011 г.

Коледна подготовка :)


Хайде, време е вече! Чуваш ли веселият ѝ звънлив смях? Иде чак от Балкана... Наближава, наближава. Скоро ще е съвсем близо и ще изпълни дробовете с мирис на курабийки и смола от безбройните си елхи. И онзи трепет... да, блясъкът на детските очи, отразяващ се в белите снежинки... Време е да се подготвим, за да я посрещнем подобаващо и тази година...

          Пак е Коледа. Трудно е да не мисля за нея, след като всеки ден минавам през чудно украсено място в Пловдив. От няколко години площадката пред голямата сграда (която не знам точно какво представлява), намираща се на автогара Север, се превръща в коледен рай. Последното изречение не беше художествена измислица. Наистина трябва някои ден, докато чакам автобуса да снимам тази снежна приказка. Такава чудна гледка рядко се вижда.
          А утре ще потърся украса за стаята си. Сега, когато вече имам лично пространство, искам то да отразява точно мен и душевността ми. Ще превърна кътчето си в коледна приказка, навяваща спомени за далечната Лапландия и за тъжно отминалото детство, когато още вярвахме в Дядо Коледа. Скоро трябва да се сдобием и с елха. Не мога да си представя Коледа без естествена елха, лъхаща на смола и свежест, както и без бял пухкав сняг.
Избирането на подаръци, макар не съвсем лесно, е едно от най-интересните неща покрай Коледа. Да обикаляш украсени магазини, от които звучи коледна музика, е повече от вдъхновяващо.
         А на самия ден ще стана отново, както преди години, в 3 часа през нощта, за да проверя дали добрият старец вече не е минал през нашата къща, или пък ще се надявам да видя поне парченце от кожуха или чувала му, докато преминава през комина. :)
На Коледа ставали чудеса... :)

Дали аз закъснях или времето бързаше?



Дали аз закъснях или всичко бе сън?
Отшумя като приказка, каквото ни свързваше...
Отшумя като празничен звън...

       А как бързо минава и се мени времето... Опиташ ли се да го хванеш в шепи, ще осъзнаеш, че всъщност току-що си изгубил цяла вечност. Необуздаемо и неразгадано. Вечно, но и непостоянно... Илюзия и истина. Никой не знае какво представлява. Дали си го въобразяваме или реално го има? Дали не е постоянна величина? Дали всяко нещо, случило се някъде назад във времето, не продължава да се случва и сега, просто някъде там във времето, в паралелен свят?
Не знам, но факт е, че пораснах. Времето и през мен мина на бърза ръка. Разроши детските ми плитки и вля в наивния ми поглед истината за живота. Даде ми любовта, за която само бях чела в книгите, и ме провокира към нови върхове. Захвърли куклите от стаята ми и ги замени с дрехи и гримове, които самата мен да превърнат в кукла. Детските книжки отдавна са скрити там, където могат да ги четат само мишки, а на тяхно място в библиотеката ми са книгите за живота. Колко бързо пораснах! И колко е трудно да осъзная, че това няма да се върне! Никога отново няма да мога да стана в 7 часа сутринта в събота, за да отида да купя вестник, който да изчета от край до край, без да разбирам повече от половината неща... Никога отново няма да въртя обръч с безгрижието на детството, а колко бях добра в това... И никога, никога отново няма да слушам с очудване приказки, които баба да ми чете вечер, преди да заспя... Колко е лошо времето! Колко е тъжно порастването!...

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Друга?

Не живях на друг живота, смелите сами се борят...

           Прекрасна песен. Мога да я слушам по цял ден и да си въобразявам, че и аз мога да я запея. Звуковете и думите й се преплитат в душата ми и като меч прорязват сърцето ми. Дори да я изкрещя, не мога да накарам сърцето си да я последва. Разумът също е безсилен пред доводите на чувствата. И този път... наистина не съм смела. Всъщност кога съм била? Дори да се опитвам да се възвися чрез писане за върховни човешки идеали, моето сърце отново си е влюбено и подвластно на магията, а това неминуемо пречи на разума да следва верния път.
        Аз, напук на лирическата героиня на песента, се готвя да заживея нечий друг живот... Приготвям се да постигна това, за което знам, че силите ми стигат, но не и да ги надхвърля и да си докажа за пореден път, че мога и повече. За това се иска много смелост и никога досега не е било толкова важно. Нито пък толкова трудно...
За моментите, когато наистина ми се иска да бях по-смела отколкото съм... Просто да бях друга...


неделя, 20 ноември 2011 г.

Мраз, стоплящ сърцето


         Студ и мраз все по-бързо заледяват Земята и пробуждат у мен коледното настроение, кротко стаяващо се в сърцето ми от миналата година. Вече му е време да ме завладае цялата из основи и понякога, докато чакам автобуса на спирката и ръцете и носът ми замръзват, го чувам как прошумолява нейде из съзнанието ми и пак утихва. С всеки ден като че ли става по-силно и по-силно. И тази Коледа няма да ме предаде. Ще си прекараме чудесно. А и... подаръци, подаръци! Разбира се, най-хубавата част. Както и украсяването на елхата... Ах, как обичам мириса на Коледа... и всичките й чудеса! Едва ли на Земята има по-хубав празник! Дори рожденият си ден не обичам толкова! А... междудругото като заговорихме за подаръци... главоблъсканиците тепърва предстоят.
         Отдавна подарих сърцето си, а и получих в замяна. И колкото и есета или пък стихотворения да мога да измисля за един ден, повярвайте ми - оригинално решение за подарък на близките ми хора, не мога и не мога! Стремежът ми да избера нещо хем хубаво, хем неочаквано, хем голямо винаги е увенчан с неуспех. Може би именно там ми е грешката. Може би в по-малките неща се крие магията... Дано тази година разгадая тайната! А дотогава ще тръпна в предколедна треска и ще гледам „Сам вкъщи“! :) Ще съм щастлива да науча вашите идеи за подаръци. Ако не ви се струва твърде рано... :)

петък, 18 ноември 2011 г.

Връхлитащ хаос от музи


         Отдавна не съм сядала да попиша като хората в блога си, но пък затова сега кипя от енергия и потенциал. Напоследък ми се случват все хубави работи и въобще не мога да се оплача. Доволна съм и се радвам на живота. От време на време имам своите моменти на недоволство и депресивно състояние, но те бързо избледняват на фона на цялото щастие, което ме облива постоянно. С какво ли го заслужих? (mm) Като се замисля, това няма значение, важното е да съумея да го запазя. За сметка на това пък почти непрекъснато трябва да уча (или по-точно да решавам задачи и да разучавам смахнати езици за програмиране), но пък нали „който се учи, той ще сполучи“. Няма начин да ме контра-аргументирате. Нито пък трябва да оставате с впечатлението, че говоря за безвкусни и скучни уроци в даскало или пък за некадърни учители (защото другите са малко). Просто, когато наистина държиш да постигнеш и научиш нещо в живота, трябва да го постигнеш съвсем сам и на никого да не разчиташ. Хората са доста преходни елементи и е глупаво да чакаш на някого да му дойде настроението, животът просто ще мине покрай теб. А старанието невинаги остава невъзнаградено. Пък и в крайна сметка го правиш за себе си, не за някой друг. Не знам как някои хора живеят, без да правят нищо съществено. Аз, например, съм готова да стана и в пет сутринта, за да почета хубава книга или нещо интересно от Интернет, или..., или... Иначе обичам да си поспивам, затова и проспах един голям шанс за безплатно обучение по журналистика, но ще сменя темата, че иначе ще си изям ушите. :D Явно 1000 стипендии са ми достатъчни за сега. Междудругото е доста интересно да си част от тях. Нямам търпение да се възползвам от възможността за консултация с учени и специалисти. Каквато съм си любопитна, сигурно ще ги засипя с въпроси. Да живее любопитството! ^^ Предполагам то ме доведе дотук и искрено се надявам да ме води и занапред, защото е изключително вдъхновяващо! :) Е, толкова засега. Надявам се скоро пак да пиша.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Крачка нагоре

      Най-накраят дългоочакваните резултати излязоха! Нямам думи, с които ми се иска да опиша цялата щастлива вълна, която премина през мен за част от секундата, когато видях името си в списъка на класираните! Още ме боли гърлото от толкова викане и подскачане! :)
      Най-голямата ми победа до момента и най-хубавото признание и стимул да продължавам натам, накъдето съм тръгнала! :)
      А есето - обещавам някой път (скоро) да го споделя и тук... :)

Picture: www.nutsa85.deviantart.com

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Като чуя думата цирк, в главата ми първо изскачат не клоуните с червените носове, не и камилите, нито пък слоновете. В мислите ми се визуализира не друго, а картината на българската държава. Не че нямам мнение по въпроса с политиката (за пристрастие не може да се говори, защото така или иначе „всички са маскари“), но да го излагам публично тук би било равносилно на това да вляза в клетката на лъва, така че предпочитам да го запазя за себе си.
Често обаче размишлявам по тази тема накъде отиваме. Докато преди известно време бях убедена, че не искам да напускам България, сега все си мисля, че просто Трябва, иначе и децата ми ще трябва да преминат през всички тези безумия, през максимата „лява ръка, десен джоб“ и през мизерията, нямаща нищо общо с гордостта да се наречеш „българин“. Каква ти гордост! То си е срам да кажеш „Да, аз съм от онези, които позволяват да ги лъжат и да крадат от тях!“

вторник, 1 ноември 2011 г.

Домашен ванилов сладолед

Ех, есента настъпи отдавна, но лично за мен няма никакъв проблем да си спомням за лятото вкъщи на топличко с чаша домашен сладолед. Така че днес реших да запретна ръкави и да си приготвя малко ледено удоволствие. :) Ето как и какво се получи.
Първо приготвих необходимите продукти:
А те не бяха нито много, нито сложни.

- 300 мл прясно мляко
- 300 мл сметана
- 6 жълтъка
- 110 гр. захар
- 2 ванилии

Първо отделих жълтъците от белтъците.

След това в голяма купа разбих жълтъците със захарта до получаване на нещо като пяна.

В изплакната със студена вода тенджера смесих сметаната, млякото и ванилията. Разбърках и ги сложих да се загреят, докато заврат.

След като бяха готови, прибавих към тях и жълтъчено-захарната смес при постоянно бъркане, докато се сгъсти и смеси добре.

Изсипах съдържанието на тенджерата в купа и изчаках да се охлади.

След това сложих във фризера, за да се замрази. На всеки 20-30 минути е добре да се вади и да се разбърква, за да не се получават кристали. Ето го и крайният резултат след няколко часа: