Nonsense

            Когато се събудя, ще разтъркам очи и вероятно ще осъзная, че това всичко си е било чиста загуба на време. Че съм имала цял живот и не съм възроптала срещу това, което е прието за задължително, че не съм използвала времето си да действам, а съм го използвала да се подготвям за действието. Тази подготовка никога няма да бъде достатъчна, колкото и да си упорит (а аз съм много). Причината е проста - учителят е животът, учителят е опитът. Много по-склонна съм да започна да правя нещо, без да имам представа какво е, отколкото преди това да изчета куп учебници как да го използвам, но в крайна сметка никога да не се докосна до него.

           Пет години учих програмиране и, повярвайте ми, толкова много ненужна теория никога преди това не бях виждала. Всичко е толкова нелепо. Учим неща, които така и никога не разбрахме какво означават. Един ден просто трябва да се събудиш и докрая на деня просто да знаеш дума по дума определението за „конвейеризация“, без значение какво всъщност е това, къде е неговото приложение, без значение, че не знаеш за какво служат и половината думи от определението. И нима някога животът ще изисква от мен зазубрени понятия? Нима някой го интересува дали знам какво е конвейеризация дума по дума, или по-скоро дали знам къде и за какво ми е необходима или дали изобщо ми е необходима. Нима някой ще изисква от мен наизустени команди, нима някой ще има нещо против, ако за момент забравя нещо и просто погледна в справочника или в Уиндоус Хелп-а. Това, че не знам и нямам желание да научавам ненужната теория на програмирането и другите ни специални предмети, свързани с компютри, означава ли, че не мога да бъда добър програмист? Нелепостта стига до там, че трябва да науча наизуст интерфейса на Access за държавния изпит, за да може на листче да напиша действията, които следват при направата на конкретна база данни... Нима в реалния живот някой ще изключи компютъра и ще ме кара да визуализирам в паметта си интерфейси. Не, там всичко ще го има. Нужно да е знаеш само как да го използваш и, разбира се, да можеш да се ориентираш.

           Но не! Важното е да пропилеем най-хубавите години от живота си в учене на неща, които никога никой няма да скрие от нас и които в никакъв случай не е нужно да се знаят наизуст. Нелепостта носи името българско образование...