четвъртък, 19 юли 2012 г.

Попаднах на този въпросник във форума на СУ и реших да си го открадна. Отдавна имам желание за нещо такова, обичам да отговарям на въпроси. ^^

1. Как се казваш? Анелия
2. Откъде си? Раковски
3. Кога си роден? 16.04.1993
4. Дай линк със снимка. - Можете да видите тъкмо две на тази страница.
5. Какво и къде (ще) учиш? - СУ, Компютърни науки или Софтуерно инженерство
6. Защо точно това? Дълго се колебаех какво да е. Много исках и Журналистика. Но реших да оставя писателските наклонности като хоби, защото всяко нещо, което се превръща в професия, рано или късно бива намразено. Попринцип обичам математиката и компютрите, но доста намразих програмирането през тези години в гимназията, в които го учих, и реших, че няма накъде повече. Затова се престраших. Пък и е уместно решение, смятам, че имам бъдеще с тази специалност.
7. Какъв мечташе да станеш като малък? Ммм.. май учителка, макар че всички си мислеха, че искам да ставам модел... А аз никога не съм имала такива наклонности, струва(ше) ми се скучно да се разхождаш по цял ден по някакъв подиум с различни дрехи.
8. А какъв стана? Надявам се да стана уеб дизайнер/софтуерен инженер... или нещо от тоя сорт.
9. Какъв искаш да бъдеш СЕГА? Всъщност това, което наистина искам сега е да пиша книги.
10. Работиш ли? Какво? Не. В момента съм бъдеща студентка.
11. Коя своя мечта не си реализирал? Ами все още не съм влязла в СУ, но и това ще стане след 10-тина дни. :D Попринцип реализирам мечтите си. Голям инат съм и като си навия на пръста да направя нещо, го правя непременно.
12. Как смяташ да я изпълниш? Смятам да следвам същата схема за настоящите и бъдещите ми мечти - голямо упорство и инат.
13. Обичаш ли? Попринцип съм способна. Зависи за какво питате.
14. Обичан ли си? Смятам, че да. Всеки е обичан.
15. Имаш ли сериозна връзка? (Ако не, защо според теб?)
16. Каква е за теб идеалната връзка?
17. С какво се гордееш?
18. От какво се срамуваш?
19. На кого би искал да приличаш?
20. А на кого - не?
21. Опиши себе си с една дума.
22. Опиши приятелите си с една дума.
23. Какво те възхищава?
24. Какво те отблъсква?
25. В какво настроение си най-често?
26. Как смяташ, че те възприемат другите?
27. А как искаш да те възприемат?
28. Какво е за теб сексът?
29. А светът?
30. Как виждаш света след 10 години?
31. Къде би искал да живееш?
32. Какво би искал да притежаваш?
33. Опиши идеалния партньор.
34. Колко деца искаш да имаш?
35. От какво искаш да умреш?
36. Какво искаш да видиш преди да умреш?
37. А да направиш?
38. Най-хубавото нещо, което ти се е случвало?
39. Най-лошото?
40. Най-милото нещо което някой е правил за теб?
41. А най-подлото?
45. Мразиш ли някого? Кого? Защо?
46. Кое свое качество не понасяш?
47. Би ли убил човек, ако беше законно?
48. Какво ще кажеш за България?
49. Доволен ли си от живота си? Ако не, защо?
50. Какво би променил в света?
51. Любим цитат?
52. Любим исторически период? Защо?
53. Любима личност? Защо?
54. Любим сезон?
55. Любим цвят?
56. Любимо животно?
57. Каква музика предпочиташ?
58. Любим автор?
59. Любима книга, разказ и стихотворение?
60. Любим филм?
61. Любим актьор, актриса, режисьор?
63. Любимо ядинье?
64. Пийнье?
65. Имаш ли хоби? Какво?
66. Спортче, нещо?
67. Имаш ли братя и/или сестри?
68. Домашен любимец? Име?
69. Притежаваш ли пороци? Кои?
70. Съжаляваш ли за нещо? За какво?
71. Разкайваш ли се за греховете си?
72. В какво вярваш?
73. Какво искаш?
74. Твоето мото?
75. Какъв е смисълът на живота?
76. Сърдиш ли ми се за дългия въпросник?

понеделник, 16 юли 2012 г.

Чаша горещо... кафе?


           Моят ден започва сутрин в седем точно с чаша горещо кафе...
         Е, не точно в 7, в момента е 8:12 и едва съм отворила очи. И не точно с чаша горещо кафе... но горчилката си я има и така. Тази лека тежест в сърцето може би ми напомня, че съм жива..., но повече ми харесваше, когато го правеше онази лекота, с която ставах до преди десетина дни. Тя ще се върне... защото най-хубавото винаги предстои, но... друг ден. Не точно днес и не точно сега.
Докрая на деня ще успея да убия всякакви подобни (не)желани усещания в себе си, но проклетите сутрини - те са най-лоши. Те са зли вещици, напомнящи ми какво съм правила вечерта... и по-миналата вечер... и по-миналата вечер... Аз искам да забравя. Викам, за да не чувам гласовете им. По дяволите, не искам да отварям очи, не искам слънчевата светлина да прониква в стаята ми... Не искам да ставам и да се усмихвам фалшиво. Искам да си страдам на спокойствие. Но кой ли би ми позволил... Затова ще викам. Поне това мога. Ще викам, докато заглуша гадното гласче в главата си, което ми повтаря, че пак съм направила, каквото не трябва, че пак съм оплескала работите, ще викам, за да не чувам, и ще се преструвам, че всичко е наред. Ще викам на инат, защото само ината ще ми помогне отново to make it through the day. Ще викам, че съм щастлива... Една лъжа, изречена сто пъти, става истина. Ще гледам комедии и ще се скъсвам от смях. Казват, че смехът изпращал положителни вибрации към Вселената и ти се случвали само хубави неща. Дано е така... си мисля и отпивам отново голяма глътка от горчилката.

неделя, 15 юли 2012 г.

София

Преди изпита до яйцето, което носи късмет

        С кандидатстуденстката кампания за този живот май приключихме. След петнайсет дни очаквам съдбата ми да бъде окончателно решена и да видя дали наистина ми е било писано да се занимавам с това, което реших в крайна сметка - програмиране. Честно казано, разчитам на добри резултати и на прием още от първо класиране. А на есен - големият град София да ме погълне в пазвата си и да стана една от безбройните му жертви. Ха-ха...
        Всъщност се надявам там измежду стотиците хиляди хора, пребиваващи в столицата, да не се погубя окончателно, а напротив - да намеря себе си. Идеята за големия град ме блазни, напук на очакванията. Обичам родния си град, но на този етап от живота ми е прекалено еднообразен и скучен. Знам, че някой ден с носталгия ще се завръщам в него, копнеейки за спокойствието и сигурността му. Но днес... имам нужда от живот с безброй възможности. Осъзнавам колко е глупаво всичко, което мисля в момента. Осъзнавам, че няма логика да искам нещо, от което много други се опитват да избягат. И все пак го искам, надявайки се в това ново нещо, в този нов, огромен и шумен град, изгубвайки се между тълпата, да открия истината за себе си и да реша какво ще правя с бъдещето си. :)

понеделник, 9 юли 2012 г.

Горчиво като сутришно кафе...


           Не се отучих. Още съм такава. Влече ме този, който ме ранява.
         Защо ни е толкова трудно да харесваме хората, които ни харесват, а тези, които харесваме, макар и несигурни дали те отвръщат, преследваме като луди... Глупост? Хормони? Животински инстинкт? Не знам. Защо винаги дивото е по-вълнуващо от питомното? Защо сме готови да оставим месеци и дори години изградено доверие, за да тръгнем по неверния път на следващия си обект? Защо ни харесва тръпчивата горчивинка, която си доставяме, когато не сме сигурни какво се случва, желани ли сме там, където сме се насочили, или не? Защо предпочитаме да усещаме лек привкус на болка пред това да хванем ръката, която знаем, че никога не би ни пуснала, и не тръгнем с нея по пътя си? Дали има хора, които остават тръпка за цял живот? Или всичко рано или късно омръзва? Цял живот ли ще преследваме нови жертви, когато отминалите вече не са ни интересни? А мога да се влюбвам толкова чисто и истински... Тогава има ли някой, който да създаде и задържи това чувство у мен, някой, който редовно да ми доставя разумни количества от тръпчивата горчивинка, за да продължа да го искам... както аз си знам - безумно? Не. Не съм мазохист. Просто обичам да съм щастлива. И няма значение как наричам човека, който ми доставя това щастие, няма значение какво се случва между нас и как се нарича то, важно е да ни е интересно и хубаво, когато прекарваме времето си заедно, важно е да искам да го целувам, да го прегръщам, важно е усмивката да не слиза от лицето ми... Какво значение има дали ми е гадже или просто приятел? Какво значение има какво казват хората? Когато аз имам своето горчиво щастие... :) Захар? Не, моля. Удоволствието е в горчилката.

вторник, 3 юли 2012 г.

When you find another world...



         Интересно е как, когато се запознаваш с нов човек, откриваш цял един малък свят, който се върти около него. Защото дори и Слънцето да не се върти около един само човек, то всеки от нас е едно малко слънце, около което се върти вселена, създадена от него самия. Забавно е да надникваш в дебрите на този нов свят, да откриеш себе си в него, да го разгледаш дотам, докъдето имаш достъп. Да откриеш приятелите му, любимите неща, характера, мечтите му... Да го видиш в очите на другите... Да разбереш дали и те го възприемат като теб, дали има нещо по-различно, което откриват в него... Нима има по-голямо приключение от това?

неделя, 1 юли 2012 г.

Защо обичам математиката...

        Някога К. Ф. Гаус заявил „Математиката е царица на всички науки.“ Да отричаме очевидното е глупаво и нелогично. Математиката е тази, на чиито рамене се крепи целият природен свят. Без нея е немислимо съществуването на всичко това около нас, дори и нашето собствено.
        Имате ли някаква страст, от която не можете да се откажете, някакво хоби, което едва ли не тече във вените ви и изпълва кръвта ви, нещо, което ви прави щастливи, което и думите са безсилни да опишат? Е, точно такива чувства предизвиква у мен математиката. Просто я усещам. Между мен и нея има тънка сребърна нишка, тя е като част от съществото ми. Обичам предизвикателствата, а тя е едно от най-големите в живота ми. Дава храна на мозъка ми, раздвижва го и го прави по-гъвкъв, способен да се изплъзне от всяка ситуация. Затова обичам математиката. Обичам я с цялата й красота, обичам непознатото в нея, до което все още не съм се докоснала, обичам й познатото, с което съм се преборвала хиляди пъти и знам, че разбирам. Обичам тръпката и удоволствието от разрешаването на трудна задача. Обичам това, че ме обогатява откъм знания и умения. Обичам страстта, с която ме притегля към себе си и ме кара да потъвам в дебрите й...
        Всеки си има своята малка мания. Моята е математиката.

Кушадасъ 2012


       Отдавна се каня да ви разкажа за едно незабравимо пътуване до нашата южна съседка Турция, за докосването до една друга култура и обичаи, за първото ми прекрачване на границата на България, за досега с един друг свят на един друг континент... на около 1000 км оттук.
      За тази страна има доста противоречиви мнения - едни я харесват, други не искат да стъпят там, поради недобри чувства към населението. Аз съм от тези, които искат да опознаят света, всичките му кътчета и прелести, поради което съм много щастлива, че имах възможност да посетя Турция и в никакъв случай не останах разочарована. Не може да се каже, че съм имала кой знае какъв контакт с населението, повече комуникирах с българи, защото по времето, когато аз бях там беше пълно с такива като мен - абитуриенти. Но от малкото, което видях не съм останала с лоши впечатления от хората - веселяци и шегаджии са.
      Пътуването ми беше до Кушадасъ. Имах удоволствието да се насладя на четири невероятни нощувки в петзвездния хотел "Vista Hill", бившия "Cande Onura", намиращ се точно на брега на Егейско море. Хотелът е същинска приказка, по-хубав не бях виждала през живота си - абсолютно всичко, което си помислите, можеше да бъде открито вътре - спа, басейни, снек бар, дискотека... страхотен изглед към морето... Единственото, което не ми хареса беше храната, но аз и без това трудно харесвам храна. :D
     На втория ден имахме възможност да посетим град Ефес и домът на Дева Мария. Тези от нас, които се впуснаха в това приключение вече са „полухаджии“. В това число и моя милост.
Колкото до града - за него може много да се говори, но най-добре е да бъде посетен и всичко да бъде разказано на място от екскурзовода. Наистина е доста красив и автентичен, тръпката да вървиш по тези древни места е несравнима с нищо друго.
    Третият ден се организира екскурзия до Памуккале, където за съжаление не отидох, защото беше доста път от Кушадасъ до въпросната дестинация и се отказах. Тъкмо да имам повод да посетя Турция отново.
    Четвъртият ден пътувахме с яхта, не беше точно яхта, а по-точно нещо като корабче. Спирахме на два острова, където по-смелите имаха възможност да скачат и да се гмуркат. Разбира се, не трябва дори да си помисляте, че аз съм го направила. :D Така и никога не се научих да плувам, но все още имам надежда, че някой ден и това ще стане. За мен този ден на яхтата се състоеше в събиране на тен и точно тогава направих завидния загар, с който се прибрах в България.
     Освен това за пръв път в живота си влязох в сауна и още в първите 10 секунди имах намерение да изляза и повече никога да не стъпя на такова място, но учудващо издържах цели 10 минути. Не мога да кажа, че беше кой знае колко приятно, но най-вероятно е било полезно, и добре - може пък и да се навия да повторя.
     На петия ден отпътувахме за Айвълък, където щяхме да прекараме една последна пета нощувка в Турция. Там хотела не беше нищо особено - три звезди. Честно казано, нямах търпение да се махнем от това място, беше насред пустошта, морето беше пълно с водорасли точно там... Иии.. не, не ми хареса.
     Много ми хареса посещението на главната улица на Кушадасъ. Голяма, осветена и красива, навсякъде пълно с хора, музика и веселие. Е, вярно, скъпичко е, но пък разнообразието от стоки, които може да си купиш е наистина в пъти по-голямо от това в България, където навсякъде е едно и също.
     Красива е Турция! Интересен е нощният й живот, хората са забавни, хотелите са красиви, гледките са внушителни...! Но най-хубаво пак си остава у дома! :)
Още снимки от Турция можете да разгледате тук. Прекалено много са, за да ги публикувам всички тук. :)