петък, 22 август 2014 г.

Стрес, стрес...

Снощи направих грешката да се поддам на моментни емоции и да кажа неща, които не трябваше. Напрежението ескалира и доведе до спор, който не ми се искаше да се случва. Не знам защо съм такава. Твърде бързо разстройваща се за глупости. Може би напрежението, което получавам заради изпитите напоследък си казва думата, но като си помисля, че след 4-5 дни трябва да взема едни от най-важните си изпити и всичко ми рухва отвътре. Чувствам се твърде неподготвена, твърде назад, твърде, твърде, твърде... Оказва влияние на отношението ми към хората наоколо и силно се надявам това напрежение, което миналата година си каза думата, тази да не дава същите жертви, каквито даде тогава. Крайно време е да се науча на сдържаност и да не съдя прибързано. И, докато миналата година всичко беше основателно, мисля, че този път не е, просто се поддавам на влияние на отминали събития и на твърде много умора и стрес, които ми се струпаха. Още двайсетина дена и сесията ще е свършила. Трябва да стискам зъби дотогава...

четвъртък, 21 август 2014 г.

Само за себе си

Понякога щастието ни прави по-подозрителни, по-предпазливи, по-дръпнати... Не вярваме, че можем да сме толкова щастливи и гледаме със съмнение на всяко хубаво нещо, което ни се случва, търсим и най-малкото камъче,в което да се спънем, или трънче, забодено в петата. Понякога толкова се вглеждаме в малките несъвършенства, че можем да ги превърнем в големи камъни, които да преобърнат каруцата. Страхувам се да не се поддам отново на фалшиви съмнения, които да разрушат всичко чисто и истинско. Страхувам се и от обратното - от връзка без никакви съмнения и тревоги, която би довела до скука и загуба на желанието. Сега имам всичко - и желание, и тръпка, и спорове, и сълзи, и вълнение. Толкова отдавна не съм имала всичко това на куп, че е странно. Все едно отново е едно ново усещане, с което трябва да свикнеш. Знам, че говоря само за това, но тук единствено се чувствам свободна да споделя. Сред хора, които не ме познават. Преди постоянно говорех за връзките си с всеки - близък, далечен, обичах да споделям и да се хваля. Това сега си го пазя вътре за мен си. Рядко говоря за него дори с най-близките си приятелки. Споделям само отгоре-отгоре, да не кажат, че крия. Искам да си го запазя чисто и истинско само за себе си. Честно казано някои хора се учудиха, че не искам да говоря за него, мислят, че не е толкова важен за мен. Но аз не говоря точно защото е важен. Просто не искам хорската завист да развали това между мен и него. Виждам как времето го задълбочава, ставаме си все по-близки, хубаво е и искам да го запазя. А затова не са нужни хора, нужни сме си само ние двамата.

сряда, 20 август 2014 г.

Да споделя...

Доволна съм от себе си и от ежедневието ми. Вярно, че съм затрупана с много учене, с което почнах да се притеснявам дали ще смогна, но като цяло нещата се нареждат добре. Не излизам много, но не ми се и излиза особено в тази жега. Като дойде септември хем ще е по-хладно, хем ще имам повече свободно време. Междудругото неофициалната програма за следващия семестър е страхотна. Понеделник ми е официално почивен, но при малко по-добра организация, мога да ходя само във вторник и сряда. Така че, ако все пак успея да си взема изпитите и да запиша семестъра, няма да имам никакво оправдание да не си намеря някаква работа по специалността. Трябва да започна да получавам някакви доходи, защото имам твърде големи планове за себе си, осъществяването на които е възпрепятствано по чисто финансови причини.
Ученето на HTML5 ми спори. Проектите ми за сега стават бързо и без много главоблъсканици, но все пак съм още в началото. Разбрах обаче, че само с него няма да мина. Трябва да науча поне и C#, за да правя истински модерно-технологични сайтове. Септември отново ще мога да отделя повече време за това и се надявам да напредна значително. Засега съм поизоставила проекти като писане на книга, понеже съм празна откъм идеи, а започнатите ми неща някак си не са ми на сърце в момента. Иначе когато имам време чета, за да не се откъсна съвсем от това удоволствие. В момента чета „Парижката Света Богородица“ и се мъча да изгледам филма „С дъх на канела“, защото това ми беше последната прочетена книга, но като цяло не ми остава много време. Довечера започвам сериала „Game of Thrones“ и дано да има късмета да е толкова интересен, колкото го хвалят.
Като цяло в такива неща преминава ежедневието ми. В събота и неделя ще разпусна на вила и в понеделник заминавам за една мъчителна седмица в София. Не е като да ми е скучно...

За личното пространство, от което всеки има нужда

Не мисля, че да си с някого, означава да го притежаваш. Това означава да му даваш цялата свобода на света, но той сам да избира да не се ползва от част от нея. Понякога е трудно да заставиш волята си да действа по този начин. Но, ако държиш на човека до себе си, трябва да го направиш въпреки всичко.
Не може да имаш цялото време на някого. Всички ние имаме нужда от лично пространство и свобода, от неща, които да вършим сами със себе си или пък с други хора, различни от партньорите ни. Докато пиша това, убеждавам не друг, а себе си. И макар и да се справям за сега, знам, че ги има онези моменти, които замъгляват ума ми.
Тази седмица обаче ми е особено напрегната. Трябва да свърша с ученето за три от изпитите. Другата седмица е поправката. Да е в сесия е сигурно най-лошото нещо, което може да се случи на един студент, но и най-вниманиеотнемащото. През другото време, в което си почивам от учене, гледам да се занимавам и с други неща - уча си HTML-а, че трябва вече да се почва някаква работа, чета книги и от време на време, ако остане време, ходя да тичам. С нетърпение чакам септември, за да си почина от учене, но пък тогава ще имам повече свободно време да мисля глупости, което не е много добре. :D

понеделник, 18 август 2014 г.

Светът е различен

Откакто го открих, светът е различен - по-красив, толкова красив колкото никога не е бил. А аз съм щастлива толкова, колкото отдавна не бях била. Има си своите недостатъци, но кой човек няма?! И, знаете ли, ако трябва да избирам между неговите и тези на предишните, стотици пъти избирам неговите. Много пъти му се ядосвам, викам му, водя борба с ревността си, която често е проваляла много красиви неща. Но знам, че ще ме разбере, ще ме подкрепи, ще е там за мен, ако поискам. Толкова отдавна никой не беше правил това за мен. Благодарна съм, че точно той се появи в моя живот и че точно аз бях на правилното място във правилното време! :))))))

Да си си на мястото


Преминах през много. Сълзи, болка, страдания. Падания и ставания. Фалшиви усмивки, фалшиви приятели, фалшива любов. Държах се и стисках зъби, защото знаех, че някой ден щастието ще ми се усмихне. Вярвах, че тези, които преминават през най-голямата болка, са тези, на които им предстои най-голямото щастие. Вярвах също че Господ няма да ми даде повече отколкото бях способна да понеса.
В живота има добри и лоши периоди. Имало е времена, в които не съм вярвала в нищо и съм се молела да свърши, моменти, в които нещата, които обожавам, са ми били безинтересни. Но стиснах зъби и продължих. Някак си. Не вярвах, че ще го направя. Не вярвах в себе си и в силите си. Често съществото ми беше на ръба. Всичко се струпваше наведнъж и беше от трудно по-трудно.
И когато след трудностите изгрее слънце, няма по-голяма радост, няма по-приятно чувство на облекчение. Когато най-накрая се чувстваш пълноценен, истински, когато си на мястото си. Сърцето на врата ми е знак, че май открих мястото си. (: