Ние, хората, обаче често разбираме щастието доста погрешно. Колко е писано и говорено за него! От безкрайните лекции как "да достигнем щастието" ние сме свикнали да мислим за него не като за посока, а като за цел, като за крайна точка на пътя. Само че е точно обратното.
Редовно прекланяме глава пред трудностите, предавайки им се и казвайки "Това е правилният път към по-доброто съществуване. Минавайки през това препятствие, се доближавам до крайната цел." Мислим, че си заслужава, но това всъщност продължава цял живот. И накрая Щастието така си и остава недостигнато.
За да продължим нататък първо трябва да обобщим какво наричаме Щастие. За тези, които го считат за крайна цел, то всъщност е в добрата работа и любовта. Често дори второто остава като че ли на заден план. За тези, които го приемат като посока, то е в ежедневието, в малките неща и жестове, в изгрева на слънцето, в зеленината на дърветата, в аромата на пролет, в целувката на любимия... Откривайки радостта в малките неща, ние изпълваме съществуванието си с положителни емоции и себе си с желание за живот.
Щастието! То всъщност не е толкова недостижимо! То е навсякъде около нас, стига само да се обърнем и да го уловим!
Често пъти обаче когато имаме някакъв успех, над нас като Дамоклев меч надвисва страхът, че бързо ще го изгубим. Научени сме да мислим, че в живота хубавото е малко и недостатъчно за всички, страхуваме се, че получим ли капчица от него, ще си платим скъпо и прескъпо за удоволствието. Този страх ни пречи да се зарадваме истински на успехите си. Този страх ни пречи да изживеем Нашето Щастие... за което цял един живот се борим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар