Better than drugs..

То е като с всички други зависимости - любовта. Казваш си, че ще спреш. Решаваш да се отказваш малко по-малко, намалявайки дозата, докато нуждата започне да изчезва. Само че постигаш обратното - малката доза засилва жаждата още повече. Чакаш, тръпнеш, надяваш се, че е за добро, за кратко, ще мине, обаче нямаш търпение да дойде време за следващата доза. Мислиш само за това. Не познавам друг такъв захир.
Истината е, че трябва да превърнеш вечната запетая във точка, че дори и в удивителен само с един размах! Да, зависимостта ти доставя наслада, кара те да се чувстваш най-великия човек на света, докато получаваш дозата. Но после.. липсата й те изравнява със земята, срива те емоционално, слива всичките ти чувства в едно - чувството на ненужност. Трябва да спреш изведнъж! Завинаги. Но кой ти има воля за това?!...
А спреш ли, трябва цял живот да се пазиш от него. Защото остава една леко погребана тръпка, един скътан спомен за чувството на наслада... и само веднъж да усетиш дори аромата му, цялата болест може да се завърне с нови сили... Не съм се докосвала до наркотик в живота си, но познавам чувството по-добре от някой зависим...