Опитвайки се да призова волята си, изведнъж осъзнавам, че целият свят почва да застава срещу нея. Хубавите упражнения, които намирам, изискват време, за да пригодя собственото си свободно към тях, но през това време вкъщи има всевъзможни вкусотии, на които няма как да откажа. Отгоре на това точно когато реших да се ограничавам малко от нездравословно, започнах отчаяно да се нуждая от кола (която съм отказала от няколко години) и от шоколад, защото кръвното ми точно в този период решава да падне в недопустими граници и да се задържи там няколко седмици непрекъснато. Превърна се в немислимо за известен период да се храня здравословно и дори килограмите ми веднага го отразиха - 50 кг. Това не ми е такъв голям проблем, защото знам, че всичко ще си дойде по местата. Но в съвкупност с другите неща, които може би въображението ми създава, става някак си тегаво.
Подозренията ми отново се изострят и се чувствам доста напрегната. Знам, че може би отново всичко се дължи на моята параноя, но все пак какъв беше онзи номер и разни други въпроси... Кога най-сетне ще се успокоя и ще си повярвам?! Кога раните, които са ми нанасяли в миналото, ще спрат да влияят на настоящето ми? Въпроси, които засега остават без отговор.
Напрежението расте прогресивно и от наближаващите контролни, но се чувствам амбицирана да се справя превъзходно и едновременно с това в мен има някакъв лек разяждащ страх, че въпреки че в момента полагам постоянни усилия, някак си не правя точно това, което трябва да правя. Изобщо... винаги ли трябва да живея в някакви съмнения?
От друга страна, много искам да започна работа, само че и не искам да оставам в София. Разкъсана съм между него тук и между възможността за развитие там и се опитвам някакси да комбинирам нещата. Ще мога ли да се справя? Ще мога ли тук да започна развитието си и да върша това, което ми харесва, а в същото време да не се разделям с хората, които са ми нужни. Надявам се, че това ще се случи в най-скоро време, защото върша толкова много неща на ден, че ако ми плащаха за тях, досега може би университета вече нямаше да ми е нужен. Трябва ми идея. Идея, която да преобърне всичко и да ми даде изтрелващ старт. Толкова мечти бих осъществила...
От друга страна, много искам да започна работа, само че и не искам да оставам в София. Разкъсана съм между него тук и между възможността за развитие там и се опитвам някакси да комбинирам нещата. Ще мога ли да се справя? Ще мога ли тук да започна развитието си и да върша това, което ми харесва, а в същото време да не се разделям с хората, които са ми нужни. Надявам се, че това ще се случи в най-скоро време, защото върша толкова много неща на ден, че ако ми плащаха за тях, досега може би университета вече нямаше да ми е нужен. Трябва ми идея. Идея, която да преобърне всичко и да ми даде изтрелващ старт. Толкова мечти бих осъществила...
Толкова се надявам, че съвсем скоро ще мога да се похваля с нещо ново и хубаво... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар