понеделник, 13 юни 2011 г.

Принципите или измислените правила

Животът е низ от предизвикателства. Всички ние живеем, за да получим възможно най-доброто от него, или поне би трябвало да е така. Понякога, за да излезем победители от дадена ситуация, сме способни да преобърнем Земята наопаки (в добрия и в лошия смисъл).
Някои хора забравят за всякакви морални ценности и правила при преследването на целите си. Но всъщност живота, както казват, не идва с инструкции. Тогава как разбираме кое е правилно и кое не, кой определя правилата?
За да бъде пълноценен и успешен един човек, казват, той трябва да си изгради своя система от принципи, които да спазва. Принципи в живота, в любовта, принципи за успех в кариерата... Изобщо прието е схващането, че добре изграденият живот се крепи на безброй принципи, които трябва да се следват непреклонно.
Но както сте чували, всички правила са създадени, за да се нарушат. Та така и с принципите. Бях чела някъде, че всеки ги има, докато не дойде момент да ги наруши.
Аз, например, винаги съм мразила ограниченията. Sky is not the limit. Обичам да давам волност и свобода на мечтите, идеите и действията си. Кажа ли обаче че нямам принципи, веднага ще си кажете „Значи нямаш и достойнство.“ Но не е точно така.
Ние, хората, сме създадени като свободни същества, а сами си налагаме окови и се ограничаваме в просторния свят. Когато има толкова много прегради наоколо, като парите, границите между държавите, различните езици, различните валути, как бих могла да си наложа допълнителни белезници, следвайки безсмислени принципи? Пък и не мислите ли, че това е скучно - правилото в подобни ситуации да действаш по еднообразен начин? Все пак обстоятелствата никога не са еднакви. А аз се ръководя по-скоро от тях и от интуицията си, а тя рядко ме е подвеждала. Понякога имам чувството, че мисля повече със сърцето си, но стига ми само да постъпвам правилно. А дори и да не е така - грешките учат, нали?
А вие имате ли принципи? Следвате ли ги неотклонно или често залитате от "правия" път? Изобщо какво е мнението ви по този въпрос?

2 коментара:

  1. Наистина е хубаво да имаш някакви принципи ,които да следваш за да не бъдеш оклеймена като различна,но като те познавам ти винаги си била различно дете от всички...Най-важното е да запазиш индивидуалноста си мамо,да бъдеш човек и да уважаваш и желанията на другите хора,защото те също смятат че са различни от всички...а пък да, живота ни учи всички от грешките ни,и дано никога не се разочароваш от някоя твоя грешка...Късмет!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Наистина всеки смята, че е различен, но рядко наистина е така - повечето се обявяват за "различни" точно, защото напоследък е някакси "модерно", но не виждат, че точно по този начин се приравняват с всички останали, които правят същото.
    Относно грешките - тях няма как да ги избегнем напълно, важното е да се научим да извличаме поуката от всяка една! :)

    ОтговорИзтриване