Винаги главицата ми е била вълнувана от въпроса „Абе аз как живеех, преди да го има това и това?“ Понеже технологичният процес е изключително засилен през последните години и като че ли се ускорява още и още, а ние учудващо бързо се приспособяваме към неговите темпове, е нормално да си задаваме въпроси от този характер.
Аз без Интернет - не мога. Или поне не искам - това вече е въпрос на избор, а не на зависимост. Понеже той е като прозорец към един по-друг свят, където хората са такива каквито искат да са, но пък и доста по-често им е по-лесно да изразят истинската си самоличност в Интернет, отколкото на живо. Когато нямам Интернет, се чувствам все едно затворена в празна стая, в която трябва да прекарам няколко дни. Не че нямам други хобита или интереси - о, напротив, имам! Но така, докато ги върша, мога да наблюдавам какво правят и хората (чрез Фейсбук), без да бъда забелязана или заподозряна в каквото и да било. Чудесна технологична мантия невидимка, а? :)
Освен това добре че е Мрежата, иначе сигурно щях да си остана неизслушана. Просто никога на глас не бих могла да кажа повечето от нещата, които пиша тук. И може би тези, които ме познават, смятат, че съм съвсем различна на живо. Но аз съм същата, просто мисля твърде много, преди да кажа нещо пред някого - дали ще прозвучи добре, какво ще си помисли, как ще го приеме. Защото клавиатурата никога не остава наранена от моите думи, а мониторът ги отразява всичките до една. Съзнавам, че това е глупаво. Може би страх, може би липса на увереност, а най-вероятно - стремеж към перфекционизъм.
Обикновено пиша, надявайки се определени хора някога някак си да попаднат на написаното и да се досетят, че е писано за тях. Само че това е твърде наивно, от една страна, и неразумно - от друга. Защото, ако те някога разберат, означава, че моят шифър ще бъде разкодиран, а това би скъсало душевната ми струна. Добре, че е Интернет, та поне надежда да има да ме чуят (... прочетат)...
Хм... Нож с две остриета е интернет и бих казал, че сме пристрастени не към него, а към някой, който е от другата страна на монитора. Или поне при мен е така последно време. Липсва ли той, то няма за какво стоя и върша много дейности и любими неща, които до преди интернет ми бяха ежадневие - много полезно ми се отразява това. И определено е въпрос на избор, просто на повечето им е по-лесно да са смели в интернет, защото реалния живот не е за всеки. :)
ОтговорИзтриванекакто се казва да е жив и здрав, ехехеххехе, поздрави до всички
ОтговорИзтриванеИнтернета е новата дрога, хаха, или може би едно от удобствата към които сме привикнали като тока и топлата вода - живота без тях е немислим!
ОтговорИзтриванеВ думите честно казано откривам и себе си.Особено в "просто мисля твърде много, преди да кажа нещо пред някого - дали ще прозвучи добре, какво ще си помисли, как ще го приеме. Защото клавиатурата никога не остава наранена от моите думи, а мониторът ги отразява всичките до една". Мисленето понякога помага, но друг път ни пречи да изразим и да кажем точно това, което мислим и чувстваме към своите любими хора. Интернет е един свят, в които можеш да правиш каквото си поискаш и да се представяш за такъв какъвто искаш. Няма как да сме различни, това сме ние, просто според местата и според обстоятелствата се показваме по различен начин. Тук пишем, виждаме какво точно пишем,можем да изтрием , да поправим и на ново пак. В реалният свят кажеш ли нещо край. Но със сигурност е по-добре да се научим да говорим повече с реални хора, а не в този интернет. Все пак не можем да живеем, компютъра няма как да ни топли....Хубава статия, продължавай в същият дух.
ОтговорИзтриванеИнтернета си е чиста зависимост. Веднъж като си го имал е трудно да се откажеш. Изпитвала съм го. Бях останала без интернет един ден - пощурях. Да и аз имам хобита и какво да правя, но някак си мисълта, че нямаш достъп когато си поискаш е ужасна, сякаш са ми отнели нещо жизнено важно. След няколко часа се успокоих и приех фактите - абстиненцията мина. Истината е че сме зависими малко или много. И това да си спимням какво съм правила преди да имам интернет не ми помогна особено в онзи момент. Нуждая си от него, защото той е връзката ми с приятелите (скайп или фейсбук), когато търся нещо го намирам в интернет - дали ще е водопродчик или адрес, намирам и много информация и мнения за филм, за фирма, в която ще кандидатствам за работа и т.н. Не, не можем без интернет!
ОтговорИзтриванеКато чета това и коментарите и се замислям, че то почти не остана нещо без което да не можем последно време. И по-простички уреди, които вече ги има във всяко домакинство доста облекчават живота ни като пералнята. Преди беше не мислимо без телевизия, сега е не мислимо без кабелна. Че какво да правиш само с 3 канала? Трябва да има повече да си цъкаш с римоут контрола. Днес е не мислимо да нямаш интернет, защото отдавна не получаваме писма по пощата, а по имейла. Да, можем без всички тези неща! Но колко години това би ни върнало назад и колко години и усилия ни е отнело да стигнем до тук.
ОтговорИзтриваневсе повече и повече стваме зависими не само от интернет а от технологията въобще, случвало ми се в работата да спре тока - че аз просто незнам какво и как да работя без компютър - а преди по възрасните ми колеги са работили всичко на ръка - много се промениха нещата в последните години и все повече свикваме и ставаме зависими от технологията
ОтговорИзтриванеНа този въпрос „Абе аз как живеех, преди да го има това и това?“, отговорът ми е като свикваме с новите неща, които не спират да ни улесняват и обездвижват, започваме да с питам преди как е било. Сега само с една публикация и може да събереш цял випуск на среща, а преди този интернет......дълга и широка. ходи разказвай, разпитвай ой къде е, сложна система.Когато пишеш в интернет е по-лесно, тогава спокойно ти минава мисълта , можеш да я промениш или поправиш виждайки я вече написана.А и човек няма смелостта да каже някои неща на живо или гледайки някого в очите, а така е по лесно.Така ще стаен и по достъпно.
ОтговорИзтриванеИнтернета ни завладява навсякъде и по всяко време с всичко вече можем да имаме достъп.Мобилните оператори ти предлагат безплатно ползване.Там има всичко и можем да се информираме постоянно за новости и теми от които се интересуваме.Както и ти пишеш, тук можеш преспокойно да споделиш някаква идея или проблем.Но все пак не бива да бъркаме Интернет пространството с реалността в която се намираме.Не бива да позволяваме когато нямаме Интернет, да се чувстваме все едно сме в затворена празна стая, в която трябва да прекараме няколко дни.Трябва да внимаваме да не прескочим границата.
ОтговорИзтриванеТака е, чрез него имаме достъп до всичко веднага.Пишеш много добре, поздравления.
ОтговорИзтриванеЗа жалост този интернет така ни е завладял, до такава степен сме започнали да свикваме с его, че губим нужната от общуване с реални хора.Тук човек може да си изкаже мъките и своите чувства, дори и да се обясни на някого в любов без той да може да разбере кой е.Понякога човек има нужда да каже какво таи в себе си и тъй каро знае, че няма да го разберат или не иска да натоварва своите близки, интернет е добра опция.Пишеш много добре, поздравления и се надявам да продължиш да споделяш с нас.
ОтговорИзтриванеДам така е истината е че сме зависими малко или много. И това да си спомням какво съм правила преди да имам интернет не ми помогна особено в онзи момент. Нуждая си от него, защото той е връзката ми с приятелите (скайп или фейсбук), когато търся нещо го намирам в интернет - дали ще е водопродчик или адрес, намирам и много информация и мнения за филм, за фирма, в която ще кандидатствам за работа и т.н.Не че не можем без интернет, просто не искаме да не можем и се пристрастяваме, особено в местата където можем да общуваме с приятели.Лошото е че е започнало да заменя истинските излизания и срещата очи в очи.Пишеш много красиво и вдъхновяващо.
ОтговорИзтриванеТака е "клавиатурата никога не остава наранена от думите, а мониторът ги отразява всичките до една". Мисленето понякога помага, но друг път ни пречи да изразим и да кажем точно това, което мислим и чувстваме към своите любими хора. Интернет е един свят, в които можеш да правиш каквото си поискаш и да се представяш за такъв какъвто искаш,няма как да сме различни, това сме ние, просто според местата и според обстоятелствата се показваме по различен начин. Тук никой няма да ни прекъсва или да оспорва нашето мислене и спокойно можем да се изкажем напълно.Статията ти е страхотна, пишеш много хубаво.Дали всичко, което можем да напишем бихме го казали на когото трябва?
ОтговорИзтриванеИнтернета е голямо спасение понякога от скуката.Хубава статия.
ОтговорИзтриванеТези две изречения които съм извадила от текста ти са много силни и добре написани.Много верни и ме накараха да се замисля наистина по колко време отделяме , за да пишем на някого чрез него."Понеже той е като прозорец към един по-друг свят, където хората са такива каквито искат да са, но пък и доста по-често им е по-лесно да изразят истинската си самоличност в Интернет, отколкото на живот.Защото клавиатурата никога не остава наранена от моите думи, а мониторът ги отразява всичките до една."Мониторът наистина няма как да остане наранен.Може да бъде наранен монитора за когото е бил предназначен даден текст :)продължавай да пишеш и споделяш с нас.Пишейки можем да се изразим много по -точно и дълбоко.
ОтговорИзтриванеС всеки човек е така,когато тръгне да пише той като че ли е спокоен никой не седи с вперени очи в него и по спокойно може да изкаже своите чувства."Просто никога на глас не бих могла да кажа повечето от нещата, които пиша тук. И може би тези, които ме познават, смятат, че съм съвсем различна на живо." Харесва ми блога ти.Винаги пишеш така откровено и истински за това как се чувстваш.Мисленето понякога помага, но друг път ни пречи да изразим и да кажем точно това, което мислим и чувстваме към своите любими хора.Интернета понякога пък вреди ако искаш да кажеш нещо под формата на шега не всеки би те разбрал.
ОтговорИзтриване