Щастието и добрата стара драма

      ЩАСТЛИВА СЪМ! Откога чакам да напиша тези думи и истински да ги чувствам... Откога чакам нещо да промени ежедневието ми и да има смисъл? И сега, когато нямам повод за оплакване, отново се оглеждам за добрата стара драма, която ми избяга и се скри в някой ъгъл на съзнанието ми?
       Мразя я. Толкова много я мразя, а е част от съществото ми. И сякаш не мога да повярвам, че мога да живея и без нея, и без да я има, без да ме трови. Искам точно този живот, а не мога да повярвам в него. Защо съм такава глупачка?
       Щастлива съм, щастлива съм, щастлива съм и всичко е перфектно и хубаво, защото го заслужавам....