Циклотимия или за променливото настроение

       Наскоро започнах да чета една книга на Хорхе Букай и попаднах на приказка, в която се разказваше за цар, който страдал от циклотимия. Разбира се, веднага се диагностицирах. И при мен ги има тези моменти на абсолютна депресия, в които целия свят ми е апатичен, а няколко часа по-късно може да ме преследва луда еуфория и да не знам колко високо  мога да подскоча от щастие.
        Все се питам - нормално ли е? Не е ли вредно да не знаеш в какво настроение ще си след една минута? Не е ли вредно да има хора, които имат такова силно влияние върху това, хора, които могат да направят едно действие и да преобърнат всичко?
        Защо имам сутрини, в които се събуждам и съм безкрайно щастлива, без да знам и аз защо? Защо има сутрини, в които буреносен облак би ми завидял колко съм мрачна и потисната? И онези третите - най-лошите - когато се събуждам в добро настроение и за разнообразие реша да включа overthinking-a и да осъзная, че далеч не съм толкова добре колкото съм си мислела.
        Почвам да се замислям къде да си поставя и аз надписа „И това ще мине“, за да си го набивам в главата всеки път, когато настроението ми неволно се смени на сто и осемдесет градуса и от весела и безгрижна се превръщам в тъжен облак. Май на тавана с огромни букви ще е най-добре, че да мога да го чета всеки път, когато се събудя....