Кови, докато е горещо...

Казват, че желязото трябва да се кове, докато е горещо. Докато още има смисъл, докато още не са изстинали чувствата и най-вече спомените. Но дали наистина е така?
Ако се обърна и оставя за момент всичко настрани, дали ще го заваря същото след време? Дали отдалечаването и охлаждането няма да изиграят по-добра роля в случая? Дали няма да ми направят по-добра услуга? Ако прибързам, дали няма да се опаря прекалено? Или пък е просто така, защото това желязо вече не е горещо, а отдавна изстинало... Мисля да си ида. Ако нищо не ме върне скоро, значи ще се върна след време. След доста време. Пък дано желязото се сгрее отново от хубавите спомени.