Кушадасъ 2012

       Отдавна се каня да ви разкажа за едно незабравимо пътуване до нашата южна съседка Турция, за докосването до една друга култура и обичаи, за първото ми прекрачване на границата на България, за досега с един друг свят на един друг континент... на около 1000 км оттук.
      За тази страна има доста противоречиви мнения - едни я харесват, други не искат да стъпят там, поради недобри чувства към населението. Аз съм от тези, които искат да опознаят света, всичките му кътчета и прелести, поради което съм много щастлива, че имах възможност да посетя Турция и в никакъв случай не останах разочарована. Не може да се каже, че съм имала кой знае какъв контакт с населението, повече комуникирах с българи, защото по времето, когато аз бях там беше пълно с такива като мен - абитуриенти. Но от малкото, което видях не съм останала с лоши впечатления от хората - веселяци и шегаджии са.
      Пътуването ми беше до Кушадасъ. Имах удоволствието да се насладя на четири невероятни нощувки в петзвездния хотел "Vista Hill", бившия "Cande Onura", намиращ се точно на брега на Егейско море. Хотелът е същинска приказка, по-хубав не бях виждала през живота си - абсолютно всичко, което си помислите, можеше да бъде открито вътре - спа, басейни, снек бар, дискотека... страхотен изглед към морето... Единственото, което не ми хареса беше храната, но аз и без това трудно харесвам храна. :D
     На втория ден имахме възможност да посетим град Ефес и домът на Дева Мария. Тези от нас, които се впуснаха в това приключение вече са „полухаджии“. В това число и моя милост.
Колкото до града - за него може много да се говори, но най-добре е да бъде посетен и всичко да бъде разказано на място от екскурзовода. Наистина е доста красив и автентичен, тръпката да вървиш по тези древни места е несравнима с нищо друго.
    Третият ден се организира екскурзия до Памуккале, където за съжаление не отидох, защото беше доста път от Кушадасъ до въпросната дестинация и се отказах. Тъкмо да имам повод да посетя Турция отново.
    Четвъртият ден пътувахме с яхта, не беше точно яхта, а по-точно нещо като корабче. Спирахме на два острова, където по-смелите имаха възможност да скачат и да се гмуркат. Разбира се, не трябва дори да си помисляте, че аз съм го направила. :D Така и никога не се научих да плувам, но все още имам надежда, че някой ден и това ще стане. За мен този ден на яхтата се състоеше в събиране на тен и точно тогава направих завидния загар, с който се прибрах в България.
     Освен това за пръв път в живота си влязох в сауна и още в първите 10 секунди имах намерение да изляза и повече никога да не стъпя на такова място, но учудващо издържах цели 10 минути. Не мога да кажа, че беше кой знае колко приятно, но най-вероятно е било полезно, и добре - може пък и да се навия да повторя.
     На петия ден отпътувахме за Айвълък, където щяхме да прекараме една последна пета нощувка в Турция. Там хотела не беше нищо особено - три звезди. Честно казано, нямах търпение да се махнем от това място, беше насред пустошта, морето беше пълно с водорасли точно там... Иии.. не, не ми хареса.
     Много ми хареса посещението на главната улица на Кушадасъ. Голяма, осветена и красива, навсякъде пълно с хора, музика и веселие. Е, вярно, скъпичко е, но пък разнообразието от стоки, които може да си купиш е наистина в пъти по-голямо от това в България, където навсякъде е едно и също.
     Красива е Турция! Интересен е нощният й живот, хората са забавни, хотелите са красиви, гледките са внушителни...! Но най-хубаво пак си остава у дома! :)
Още снимки от Турция можете да разгледате тук. Прекалено много са, за да ги публикувам всички тук. :)

За нашата и другите... страни

Емигрирането на българите в чужбина се превръща във все по-сериозен проблем за страната ни. Съществен е процентът на българското население, пребиваващо в чужбина, а по последни данни още 200 000 души се готвят да напуснат страната, като броят им расте главоломно.
Изкушенията и възможностите, които ни предлага емиграцията не са малко. За същия труд, който извършваме в България, там биха ни плащали четворно и петорно. Образованието е на много по-високо ниво, учениците и студентите не са затормозявани с много излишен материал, както е тук. Условията за живот са много по-приемливи, дори добри. А законите се спазват.
...или поне така казват тези, които имат по-широк поглед върху нещата.
Да давам мнение, би било необективно. Не съм посещавала чужбина, всичко, което знам, е чувано от хора, които са емигрирали, или пък от всеобщото мнение.
Лично аз не смятам, че нещата са толкова розови. Всяка страна има своите добри и лоши страни. Но щом положението и резултатите са по-добри, хората са по-доволни, значи все пак има нещо, което е по-добре изградено - образователната система, законите...
Да емигрирам за мен никога не е било идея-фикс. Всъщност даже не е било идея. Може би защото все още не съм се срещала със суровите условия на това да работиш, за да изхранваш семейство или пък защото все още имам известно време до университета. Но все си мисля, че ще успея някак си да се справя и тук, и то не в смисъл, че ще успея да свържа двата края, а че ще се справя наистина добре и ще водя един прилично устроен живот. Вероятно си поставям доста висока цел, но пък винаги съм си падала по такива и успявам да ги постигна с упоритостта си, макар че в повечето случаи все има някой, който ще ме нарече "Мечтателка“. Удоволствието след това да кажеш на този човек „Ето, видя ли, ти каза, че не мога, но аз успях въпреки това.“ е безценно.
Не искам да уча или работя в чужбина, но пък не бих отказала да опозная други страни и хоризонти. Обожавам да пътувам! Знам, че е невъзможно, но с удоволствие бих се докоснала до всяко съществуващо кътче на Земята (и не само). Бих пътувала с всичко - с кораб, със самолет, с влак (без значение, че леко се страхувам от първите две).
В крайна сметка живеем на една прекрасна планета, едно чудо в нашата Слънчева система и си заслужава да я опознаем!