Промени мисленето си, промени света

Напоследък изпитвам все по-силна досада към хората, които постоянно се оплакват от живота си, а имам чувството, че колкото повече не мога да ги понасям, те толкова повече се навъртат около мен и ме обграждат с негативните си мисли. 

Едно се опитвам да втълпя на всичките си приятелки. Всичко зависи от тях. Нещата, за които толкова разпалено се възмущават, а никога не променят, нещата, които чакат да се случат, а никога не ги карат да се случат. Сякаш им доставя някакво мазохистично удоволствие да правят живота си драматичен, да се самосъжаляват и да натоварват околните със собственото си вътрешно напрежение.

Чудно ми е защо някои хора толкова трудно освобождават ума си? Как сами са затворили възможностите си, как са поставили граници толкова близо до аурата си и са я лимитирали? Как не дават воля и простор на въображението си, как не търсят новото и интересното, а се придържат към добре познатото старо? И не разбират, не проумяват, че набирайки една и съща погрешна парола, няма да накарат компютъра да се съгласи и да им даде нови резултати...

Тъжно ми е, че почти няма с кого да споделям моето open-minded разбиране за живота, моя стремеж да опитам от всичко. Често ме гледат с насмешка, когато говоря за нещата, които ме правят щастлива. Никога не ми вярват, че мога да постигна абсолютно всичко, което си набележа като цел, защото вярвам. Защото имам амбицията и силата. Много често чувам „Да, добре, хуу.“ и прекратяват слушането. За да си актуален, за да се вписваш в разговорите им, трябва да си човек, недоволен от живота, трябва да има за какво да мрънкаш, трябва все нещо да не ти е наред. А моделирайки по този начин мисленето си, те моделират и света около себе си... Давам им да четат книги и ми отговарят, че това е много хубаво, но е доста трудно за изпълнение, а и без това за тях не работи. Само за мен можело да свърши работа.

Имам нужда от изцяло ново обкръжение. От хора, които ме разбират. От хора, които умеят да управляват бъдещето си чрез ума си. От хора, които нямат вечно недоволни и изкуствени физиономии. От хора, които ще са готови да дойдат с мен и накрая на света и ще тръгнем посред нощ само защото сме свободни и можем.

Искам приятели, които излизат извън калъпа, наложен от обществото. Искам повече хора, с които мога да си говоря за всичко, без да си мислят как по-бързо да се отърват от мен и вятърничавата ми натура, защото  не се вписва в тяхната драма.

Искам само хора, които живеят в свят, който сами създават, защото знаят как. :)

Единни в многообразието

На този свят в точно този момент има над 7 милиарда души. Някои може би плачат, други сигурно са на крилете на щастието на любовта, трети чувстват угризения на съвестта и бягат уплашени. Независимо от това те всички чувстват, смеят се, плачат, обичат и мразят.
Въпреки всички еднаквости обаче, ние всички имаме своя индивидуалност, свои стремежи и мечти. Реагираме по-различни начини на еднакви събития, обичаме или не харесваме различни неща, изпитваме различни чувства. Цялото това многообразие прави света толкова пъстър, красив. Изпълва го със смисъл и ни позволява да изберем какви искаме да бъдем.
Жалкото е, че света не винаги разбира това. Приети са определени стериотипи, които се считат за нормални и в рамките на рационалното. Очаква се всички хора да се движат в тези рамки. Този, който има по-особени разбирания обаче, веднага бива заклеймен и означен като "различен".
Но задаваме ли си въпроса "Какво всъщност е да си различен? Какъв смисъл влагаме в това понятие?" Да си различен е да покажеш кой си всъщност, какъв си. Това аз бих го нарекла "проява на индивидуализъм".
Факт е, че във всеки един от нас има по нещо по-странно, което останалите нямат или поне голяма част от останалите. Отклоненията от стериотипите обаче не се приемат от обществото. Затова милиони, дори милиарди души се стремят да избягат от "различното" в себе си, мислейки го за нещо грешно, страхувайки се да го приемат.
Приемането на общите ценности не е лошо в известна степен, но прекаленото уеднаквяване и загуба на собствената личностна характеристика вече е огромен проблем.
Най-цветущият пример, който мога да дам на българското общество, е все по-нарастващата загуба на индивидуалност при момичетата, стремящи се да подражават на чалга идолките си. Тази загуба беше особено слабо изразена при представителите на другия пол, но през последните години намери горещи последователи и сред тях. А всички те претендират, че са различни от другите. А всъщност са част от стадото. Защото да си различен в този свят означава да си себе си. А това, че зад килото фон дьо тен, най-вероятно си различен, няма как да го разберем.
За да станем едно цяло общество, трябва да приемем другия с всичките му предимства и недостатъци, да свалим маските и да загърбим омразата. Едва тогава ще бъдем "Единни в многообразието", както са казали основателите на Европейския съюз.