Промени мисленето си, промени света

Напоследък изпитвам все по-силна досада към хората, които постоянно се оплакват от живота си, а имам чувството, че колкото повече не мога да ги понасям, те толкова повече се навъртат около мен и ме обграждат с негативните си мисли. 

Едно се опитвам да втълпя на всичките си приятелки. Всичко зависи от тях. Нещата, за които толкова разпалено се възмущават, а никога не променят, нещата, които чакат да се случат, а никога не ги карат да се случат. Сякаш им доставя някакво мазохистично удоволствие да правят живота си драматичен, да се самосъжаляват и да натоварват околните със собственото си вътрешно напрежение.

Чудно ми е защо някои хора толкова трудно освобождават ума си? Как сами са затворили възможностите си, как са поставили граници толкова близо до аурата си и са я лимитирали? Как не дават воля и простор на въображението си, как не търсят новото и интересното, а се придържат към добре познатото старо? И не разбират, не проумяват, че набирайки една и съща погрешна парола, няма да накарат компютъра да се съгласи и да им даде нови резултати...

Тъжно ми е, че почти няма с кого да споделям моето open-minded разбиране за живота, моя стремеж да опитам от всичко. Често ме гледат с насмешка, когато говоря за нещата, които ме правят щастлива. Никога не ми вярват, че мога да постигна абсолютно всичко, което си набележа като цел, защото вярвам. Защото имам амбицията и силата. Много често чувам „Да, добре, хуу.“ и прекратяват слушането. За да си актуален, за да се вписваш в разговорите им, трябва да си човек, недоволен от живота, трябва да има за какво да мрънкаш, трябва все нещо да не ти е наред. А моделирайки по този начин мисленето си, те моделират и света около себе си... Давам им да четат книги и ми отговарят, че това е много хубаво, но е доста трудно за изпълнение, а и без това за тях не работи. Само за мен можело да свърши работа.

Имам нужда от изцяло ново обкръжение. От хора, които ме разбират. От хора, които умеят да управляват бъдещето си чрез ума си. От хора, които нямат вечно недоволни и изкуствени физиономии. От хора, които ще са готови да дойдат с мен и накрая на света и ще тръгнем посред нощ само защото сме свободни и можем.

Искам приятели, които излизат извън калъпа, наложен от обществото. Искам повече хора, с които мога да си говоря за всичко, без да си мислят как по-бързо да се отърват от мен и вятърничавата ми натура, защото  не се вписва в тяхната драма.

Искам само хора, които живеят в свят, който сами създават, защото знаят как. :)

За онзи Мъж

В сянката на всеки успял мъж, казват, стояла по една жена. Или любовта на една жена, или любовта към една жена. До този извод стига Наполеон Хил в книгата си "Мисли и забогатявай" и сякаш докосна тънка струна в душата ми.
Винаги съм живяла с идеята да бъда и да постигна много. Никога не съм се спирала пред предизвикателствата, а напротив - те са ме нахъсвали още повече. Знам, че един ден неутолимата ми жажда за живот и неутихващата амбиция ще ми помогнат да стигна големи върхове.
Върхът, към който съм се стремила най-силно обаче винаги е бил един - да намеря мъжа, който е също толкова устремен колкото мен и да застана до него, да го подкрепям и да му подавам патрони, когато трябва да се изправи срещу целия свят. Мъж, за който да бъда муза, стимул, вдъхновение и подкрепа. Мъж, за когото да бъда повече от жена, която е застанала до него. Мъж, за когото да бъда приятел, партньор.
За този мъж живея. За мъжа, който ще заслужава всичко, което съм готова да дам. За него бих била жената в сянка. Стига той да е толкова добър в това, което прави, толкова завладян от идеите си, от моята подкрепа и от мен самата. За този мъж мечтая. Мъжа, с когото ще преобразим света. :)

Ефектът на малките, но сериозни решения..

Тази сутрин си мисля за онези моменти, в които осъзнаваш колко малко и лесно отстранимо е било всъщност камъчето, което те е препъвало през цялото време... Нещо толкова малко и с толкова голямо отражение. Нещо, което като промениш, то променя тотално мирогледа ти и самочувствието ти. Не съм имала проблем, имала съм решение. Което никога не съм искала да погледна, което никога не съм искала да взема. Защото ми е било по-лесно така. Но, излизайки най-накрая от зоната си на комфорт и взимайки едно обикновено, просто решение, светът ми изведнъж тотално се променя... И имам подозрения, че все още е твърде рано и не съм видяла всички положителни ефекти, които ще последват от едно ежедневно решение, което почти изобщо не променя ежедневието ми, а може да преобърне изцяло ефекта в живота ми.
Единственото важно за момента е да продължа да спазвам обещанията, които давам пред себе си. Ако удържа на думата си, ще се убедя, че наистина съм човек и жена, за която си заслужава да се бориш.

Промени себе си и промени света

Според Паулу Коелю и книгата му "Захир" промяната на една-единствена личност означава промяна на целия човешки род.
И пак се връщам върху темата за влиянието и за ефектът на пеперудата. Тези дни темата ме преследва, където и да ида, каквото и да прочета, каквото и да помисля. Явно трябва да стигна до някакъв извод, заключение. Нещо ми убягва. Или пък съм започнала да го проумявам, просто не знам, че е то.
Имам усещането, че съвсем скоро ще разбера точно какво искам да правя с живота си и точно по какъв начин да накарам малките промени да завършват в страшно добър краен резултат.
Казала съм го на страницата си във Фейсбук - мечтата ми е да вдъхновявам. Ефектът - да заразя света със собствената си положителна енергия, вяра в доброто, в това, че животът има много по-дълбок смисъл, отколкото виждаме на повърхността.
Промяната на един човек - мен, може ли да промени като за начало поне хората около мен? Ако всеки от тях промени към по-добро поне още десет човека - ето ти го света променен.
В последните дни забелязах огромня промяна у себе си спрямо факта, че съм станала по-силна психически, изключително по-силна. Започвам да се справям все по-бързо с емоционалните си каши и дупки. Следващият момент е, че съм станала по-мъдра, поне така ми се струва засега, и съм наясно къде да поставя границата, за да не ми се случват отново тези неща, които са ме наранявали в миналото.
Мисля, че точно това искам в живота си - да науча хората да се борят и да се справят така, както аз съм се справяла. Да им покажа, че всичко е преходно и страданието само ни изгражда като личности, но и трябва да го приемем като стимул да следваме мечтите си и да ги постигнем. Защото никой човек никога няма да е щастлив на този свят, живеейки с оправданията си. Най-щастливият и най-успешният човек е човекът с цел. Забележете, че не казвам - човекът с изпълнена цел. Конкретизирам - човекът с изпълнени цели зад гърба си и още много набелязани цели, които гледа право в очите.
Искам да променя света. Искам да ги накарам да почувстват това. Дали моята промяна е напълно достатъчна?