Dimitri Vegas & Like Mike vs W&W - ID
Всеки ден откривам по нещо, което харесвам. Всеки ден успявам да си поставя нова цел, да избягам в нова посока. Всеки ден обичам живота все повече и харесвам все повече неща. Излъчвам все повече позитивна енергия и ми се случват все по-хубави неща. Може би моментът е тежък, но това не е краят. Аз няма да се откажа и да се предам. Ще продължавам да слушам хубава музика, да пиша, да мисля и да обичам. И да се радвам, че живея.
Казват, че желязото трябва да се кове, докато е горещо. Докато още има смисъл, докато още не са изстинали чувствата и най-вече спомените. Но дали наистина е така?
Ако се обърна и оставя за момент всичко настрани, дали ще го заваря същото след време? Дали отдалечаването и охлаждането няма да изиграят по-добра роля в случая? Дали няма да ми направят по-добра услуга? Ако прибързам, дали няма да се опаря прекалено? Или пък е просто така, защото това желязо вече не е горещо, а отдавна изстинало... Мисля да си ида. Ако нищо не ме върне скоро, значи ще се върна след време. След доста време. Пък дано желязото се сгрее отново от хубавите спомени.
https://youtu.be/5K9GbgY-AwE
Не мога да спра да я слушам във всички форми и разновидности.
На мен пък съобщенията ти във Фейсбук ми напомнят, че положението не е чак толкова лошо, дори в дните, когато се чудя защо изобщо съм станала от леглото. Липсват ми славните ни влюбени времена, но поне общуваме... Има ли комуникация, надежда винаги има.
"Мълчание. Най-сигурната защита на сама жена на пътя." - Блага Димитрова
Добре. Ще мълча. Ще мълча силно, за да могат да ме чуят. Вече имам достатъчно сила да викам с най-силното мълчание по пътя към победата. Виждам, че дава резултати. Виждам, че започват да ме чуват, когато ги отблъсквам, когато ги държа настрани, когато им мълча. Единствено тогава ме чуват. Единствено тогава ме разбират. Единствено тогава се опитват да пробият защитата.
Да помълчим за мълчанието...
Няма силен човек с леко минало.
Това значи ли, че сега само се подготвям? Значи ли, че един ден, благодарение на хилядите ми грешки, ще се превърна в силна, в жената, която искам да бъда? Значи ли, че един ден няма да има какво да ме прекърши, благодарение на сегашната ми нетърпеливост, благодарение на сегашните ми грешки? Значи ли, че трябва да си извличам максимално поука, за да не повторя никога действията, които са ми водили към дъното?
Значи ли, че самотата, която изпитвам в момента, ще ми даде сила един ден да не се поддавам на подобни мимолетни чувства, които ме забиват в нищото? Значи ли, че един ден няма да се влюбвам постоянно в мъже, на които показвайки чувствата си, бивам унищожена?
Означава ли, че малкото объркано момиче днес - утре ще е жена с класа и стил, която вдъхва респект? Жена, която човек се моли да не се изпречва на пътя му, защото е способна да го срине, ако й пречи?
Искам да бъда силна жена. Жена с минало. Но и жена с бъдеще. Жена с невероятно настояще, в което сбъдва всичките си мечти. Искам един ден всички онези, които не повярваха в мен, всички онези, които ме мачкаха и най-вече мъжете, които не ме обичаха, както заслужавах, да ме видят и да ахнат. Нека да бъда кралица, а жените до тях да изглеждат като парцалени кукли. Защото аз ще съм силна, аз ще съм невероятна, аз ще съм жената мечта за всеки мъж и гордост за мъжа, който е съумял да ме спечели и запази. Най-трудната му битка. Най-сладката му победа. Надявам се един ден да се молите да ме зърнете в някое кафе, а минавайки покрай вас да ви оставям с отворени усти... И ви благодаря, понеже вие ще ме превърнете в такава. Стил. Класа. Чар. Просто неустоима.
