Безкраен кич...

Отдавна е доказано, че шопинг терапията е стимулатор за добро настроение. Все повече тази практика започва да навлиза в лечението на депресивни състояния с доказано добър ефект. Всички ние все някога сме го усещали и върху себе си. Имате лош ден, в който всичко сякаш върви наопаки, но изведнъж при вида на нова дрешка или друга придобивка, като че ли лошото настроение се изпарява, гооолемите проблеми вече не изглеждат чак толкова сериозни и светът е малко по-красив.
Да... Кой не обича това чувство!
Днешната тема обаче няма да разказва точно за шопинг терапията...
Като всяко момиче и аз обичам новите дрехи. Тръгвам да обикалям по магазините с надеждата да се сдобия с нещо красиво и ценно.
Влизам в първия и не харесвам нищо. Не се разстройвам. Има време и още много магазини. Влизам в следващия и историята пак се повтаря. След още няколко се питам дали не съм влизала в един и същ магазин през цялото време - всичко е досущ еднообразно.
Надеждата в мен обаче не умира и продължавам нататък да търся съкровището, което ме чака някъде там. След 15-тия магазин, в който влизам, чувството ми за стил едва успява да оцелее. Навсякъде кич. Абсолютно некомбинируеми цветове, съчетани с пайети, мънисти и грозни фантифлюшки или още по-лошо - обилно оцветени с брокат рисунки на анимационни герои.
Това всичко в съчетание с досадна продавачка, която ми предлага от кичозни по-кичозни парцалчета, без съмнение ми действа „антидепресиращо“.
Стилът е безвъзвратно изгубен, безвкусицата и чалгата са залели родната търговска мрежа. Чудя се кой нормален човек би могъл да ушие такава дреха, да не говорим пък за това как може някой въобще да носи такива неща. Но явно са вървежни, щом прелива от тях. Излизайки на улицата, установявам, че наистина е така. 70% от хората, които срещам, и по специално момичетата около моята възраст са облечени точно по този начин. Натруфено.
Ще кажете, че всеки си има право на избор и на вкус. Да, ама тук избор няма, защото както казах - навсякъде е същото. Да не говорим за вкус - това понятие е отдавна забравено.
И после аз съм нямала вкус... А аз просто търся красотата в семплото и елегантното, което е безвъзратно изоставено и забравено някъде назад във времената, когато чалгата и „циганията“ (простете за думата, но описва най-точно положението) още не владееха света (или поне България). За съжаление, магазините, които наистина предлагат качествени и стилни дрехи, дори в голям град като Пловдив, са като песъчинки в морето - малко и трудно откриваеми.
Безкрайно съм разочарована от производителите на дрехи, а учените, изследвали ефекта от шопинг терапията, явно не са идвали в България...