Със сестра ми ни делят три години (в моя полза). Разлика в годините, която понякога не си личи чак толкова. Като всички сестри и ние имаме моменти, когато се караме, и такива, в които се обичаме много. Честно казано, понякога ми се е искало да бъдем малко по-близки, отколкото сме...
Като малки си играехме все заедно, защото и без друго нямаше много деца, които да живеят наоколо. Можехме да се забавляваме и само двете и това беше чудесно. Измисляхме си най-различни игри. Най-много ни биваше в актьорството. Представяхме си, че сме например съпруг и съпруга и по цял ден можехме да си играем. Детски му акъл! :) Друг път предпочитахме друг тип игри като „Не се сърди човече“, „Монополи“, разни пъзели и други.
Лошо беше когато се скарахме - тогава бяхме ад за цялата къща, преобръщахме я с краката нагоре. Когато обаче бяхме разделени за известно време, като нас нямаше - прегръдки, целувки, голяма обич! :)
Понякога по цял ден бяхме заети с организирането на шоу програми, които изнасяхме на баба си и дядо си. Правехме и награди от хартия. Пеехме, казвахме стихотворения, изобщо - голям тандем!
Натъжавам се, когато си мисля за тези години и особено за детската градинка, когато всеки ден трябваше да ходя да я виждам, а като си тръгвах - плачеше. Толкова мило ми казваше „како“ тогава.
В днешни дни вече си виждаме по-рядко. Всяка е в собствената си стая, сред собствените си приятели и сякаш понякога забравяме една за друга... Но аз все пак ценя онези малко мигове, които прекарваме двете, говорим си и си спомняме за старите времена... :) Обичам те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар