Искам...

Най-трудно е да разберем какво всъщност искаме от живота. Понякога си мислим, че искаме нещо, но когато го получим, осъзнаваме, че въобще не ни е било необходимо.
За да те възприемат като сериозен човек обаче трябва непременно да знаеш какво искаш, иначе минаваш за лекомислен и повърхностен.
Доста хора не знаят какво искат, а тези, които знаят, в повечето случаи се страхуват да го изрекат. Всъщност по-важното е не да го изречеш, а да го признаеш пред себе си и да не се страхуваш да се бориш за желанието, тоест да го поискаш в действителност, а не само в мечтите си. Това е първата крачка към получаването му.
За съжаление, много от хората не са наясно какво искат. Често ги обвиняваме за това, без да се замислим, че откриването на истинската цел на живота, на онова, което си създаден да преследваш, е най-важната и най-трудната житейска задача. Когато светът ни предлага толкова богат и разнообразен асортимент... изборът става все по-труден.
Лесно е да кажеш „Искам това, искам онова...“ Трудното е наистина да го поискаш, за да можеш да го получиш.
Щастлива съм, че винаги съм знаела какво искам (с изключение на сегашния период, когато наистина не знам какво искам да уча по-нататък). Но за толкова много желания, 24 часа в денонощието не стигат. И това, че списъкът ми „Искам...“ е километричен, алчна ли ме прави или амбициозна? И всъщност не е ли с всички ни така? Искаме постоянно, искаме много неща. Може би разликата между амбициозността и алчността е в начинът, по който смятаме да постигнем това, което искаме? Или пък целта оправдава средствата?
Вероятно отговорите на тези и много други въпроси всеки намира сам за себе си. И няма грешен отговор, нито верен... Всичко е относително и зависи от гледната точка.
А вие? Знаете ли какво искате?