Измина много време, откакто...

• гледах филми, които излъчваха по телевизията, а не пред компютъра;
• си купувах аудиокасети и ги слушах на касетофон;
• си пишех емейли с приятелки от далечни краища на България;
• снимах с лентов фотоапарат и носех снимките за проявяване;
• изплетох първата си лента за глава;
• уших последния си гоблен;
• говорех по домашния телефон и ми се караха да затварям, защото някой друг може да се обади;
• ходих на сладкарница;
• карах велосипед;
• гледах любимите си сериали („Джовисна“, „Семеен лекар“ и др.)
• правих хербарий;
• правих си лексикон и го давах на целия клас да го попълни;
• попълвах лексиконите на другите;
• пишех във форуми;
• правех си собствени форуми;
• събирах салфетки;
• събирах детски списания като „Барби“
• имах цяла колекция кукли;
• гледах анимационните филмчета, които излъчваха по БНТ в събота и неделя от 8;
• за последно станах в 8;
• гледах Fox Kids;
• се възхищавах на най-големия магазин, който бях виждала - „Мега Марина“;
• снегът беше нещо естествено за зимата;
• правехме снежни човеци;
• ставах в 3 през нощта на Коледа, за да проверя дали вече Дядо Коледа не е минал. Ако не беше, ставах пак в 6;
• си ожулвах коленете;
• карах велосипед;
• играех на електронните игри, онези с дискетите;
• дежурих в началота на часа - „Клас стани! Клас мирно!“
• ходих на море с влак;
• се криех из целия двор, за да не ме намерят и да ме изкъпят;
• със сестра ми изнасяхме шоу програма с награди;
• през ден бях в градската библиотека, защото нямаше Интернет;
• драсках с тебешири навсякъде, където имаше празно място. Доста кавга съм изяла;
• звъняхме на звънците на хората и тичахме да се скрием;
• рисувах за последно;
• спях при баба ми и трябваше да ставам от леглото, за да изключвам телевизора вечер;
• слушах музика на уокмен. Каква радост беше в онези дни, когато нямаше mp3-ки, mp4-ки, iPod-и и всеподобни...;
• превъртах аудиокасетите с пръст. Показалецът на дясната ръка ме болеше редовно.;
• си правехме татуировки с картинките от дъвките.

И колко още неща не съм правила толкооова отдавна, че ми се струва все едно са били някога, някакси, в някакъв сън...

Тази статия е вдъхновена от тук.