четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Да бъда или да не бъда?

Имам нужда да пиша. Да експериментирам. Да дишам. Да живея. Да бъда. Да мога. Да искам. Да обичам. Да чувствам. Да копнея. Да плача. Да се боря. Да постигам. Да тръпна. Искам нова лудост. Искам животът да кипи във вените ми.
Искам да се разтопя от поглед. Искам ударите на сърцето ми да достигнат 1000 в минута. Искам онези забранени усмивки, които просто правят деня ти.
Просто искам да избягам от цялото това скучно еднообразие, което съпътства деня ми. Вече съм намразила всяко задължение до мозъка на костите си. Колкото и да обичам математиката, ми писна тя да ми е вечен любовник - и денем, и нощем. Очите ми са уморени. Душата ми е отегчена. Копнея да живея сега - когато съм на 18, когато не ми пука за нищо, когато още имам сили да повярвам. Страхувам се, че един ден просто ще порасна, ще стана една от всички онези възрастни, които са боят да погледнат по-надалече от носа си. Преди се борех за сигурност, за спокойствие, но и това има своите лоши черти - понякога скуката идва и си навира носа в лицето ти, навлиза в аурата ти и разваля всичко. Сега искам опит, живот, динамичност. И пак всички онези неща, които обичам. Просто наистина 24 часа са прекалено малко...
Но докато пиша тези редове, вече не съм сигурна в нищо. По точно не съм сигурна какво искам. Дали да си остане така... или да го променя? Този прилив на енергия, който ме кара да копнея за различен живот е моментен проблясък, който идва, подлудява ме, кара ме да мисля за него и изведнъж си отива. Но може би аз това и искам. Това е като в любовта. Винаги съм искала това, което нямам. Обичам предизвикателствата. Обичам момчета, които ме подлудяват и ме карат да се чувствам несигурна - с мен ли са, или не. Такъв беше и той. Затова се влюбих в него.
Но сега... просто наистина не знам какво искам. Да бъда или да не бъда?!

Кукувица
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета. -
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки -
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моито уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.

Елисавета Багряна

16 коментара:

  1. здравей, много хубаво пишеш, много ми харесва, продължавай така да се развиваш, много успех през новата година, поздрави и до скоро, приятен ден на всички

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно е да имаш толкова енергия, ентусиазъм, малко идеализъм и много жажда за живот... Тези години трябва да се изживеят пълноценно!

    ОтговорИзтриване
  3. Едва на 18 години, но много тежки думи си написала. Думи, които са за човек на доста по голяма възраст от теб. Браво, поздравявам те за енергията която имаш. Сигусна съм, че ще постигнеш много в своят живот,никой не е знаел какво точно иска, какво точно да прави със своя живот, всичко се показва с времето. Доста си узряла за възрастта си! В живота има и падения и ще изкачваш много върхове, да има и скучни моменти, но по време на тях е момент, в който ще ти дойдат нови идеи :)аз също искам много неща, и аз искам да се разтопя от поглед. Искам ударите на сърцето ми да достигнат 1000 в минута. Искам онези забранени усмивки, които просто правят деня ти.............думите от стиха "Моите очи се ненаглеждат,
    моито уши се ненаслушват."са много красиви.Беше ми приятно да го прочета.

    ОтговорИзтриване
  4. Ех, всички искаме това, което нямаме. Човек наистина трябва да живее и да поглъща живота докато енергията кипи. После нещата от живота ти завъртат главата, нямаш време, а ако ти остане малко искаш само тишина и спокойствие... Не знам дали живото или годините те променят, но наистина от живота трябва да се гребе с пълни шепи ... :)

    ОтговорИзтриване
  5. Моето мнение е, че когато ти дойде прилив на енергия като този трябва да го използваш. После ще дойде време на спокойствие и почивка. Има време за всичко и на всичко му идва времето. Само не го изпускай! Аз за щастие приключих с учението за този живот миналата година и като се връщам назад във времето съм изпуснала доста неща, за да имам 6-ца, а не 4 или 5 по биология (моя любим предмет и вече професия). Повечето ми усилия са си заслужавали. Но човек трябва и да си поживее, да гълта от живота, да се наслаждава на момента...

    ОтговорИзтриване
  6. какво и да прави човек винаги ще го нагризва любопитството - какво щеше да бъде ако беше по друг начин, човешката природа е такава и не се задоволяваме с това което имаме - винаги търсиме нещо ново и ново - особено когато си млад и искаш да вкусиш колкото се може повече неща от живота; използвай времето пълноценно за това което го харесваш и обичаш

    ОтговорИзтриване
  7. "Моите очи се ненаглеждат, моито уши се ненаслушват."много красиво стихотворение. Добре се изразяваш има дълбок смисъл в думите ти.Този отказ, който копирах се отнася са всички според мен. Всеки гледа с надежда да види нещо ценно и запомнящо се.Всеки слуша какво става наоколо и иска да чуе нещо мило и добро.Хубаво е животът да ти кипи или по точно да имаш огън в кръвта, да не спираш, да искаш и да можеш.Дори и да не си сигурна в нещата,които сега правиш повярвай, че след време ще бъдеш изключително доволна от себе си, просто човек докато прави нещо винаги има една лампичка, която му присветва и се пита дали върши правилните неща.Желая ти екстремен живот.

    ОтговорИзтриване
  8. Поздравления пишеш много добре, хубаво се изразяваш, със собствен стил.надявам се да продължиш да споделяш с нас.Човек попадна в различни етапи в своят живот. Ти явно сега се опитваш да се насочиш какво точно искаш да правиш.Преди може и да си се борела за сигурност, за спокойствие, но и това има своите лоши черти - понякога скуката идва и си навира носа в лицето ти, навлиза в аурата ти и разваля всичко, както казваш.Всеки има нужда от малко вдигане на адреналина да прави нещо ново и вълнуващо.Аз ти го желая. "Дай ми мене по света да скитам," страхотен стих, стихотворението е чудесно.

    ОтговорИзтриване
  9. Хубаво стихотворение за "Кукувицата". Статията е добре написана, радвам, се че попаднах на нея.Винаги ще се питаме това.

    ОтговорИзтриване
  10. "Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, залудо пилееш дни и нощи, божий свят ти станал, казваш, тесен. Не видя ли, не разбра ли още? Неведнъж те рекох и повторих:
    не помагат билки и магии, кой каквото иска да говори - няма нивга аз гнездо да свия,"наистина страхотно стихове, много силни и изпълнени с чувство.Всеки в даден период от своят живот иска да експериментира и да прави какво ли не.Така и трябва да бъде.Докато не открием себе си и това което ни прави щастливи.

    ОтговорИзтриване
  11. Аз също съм сигурна съм, че ще постигнеш много в своят живот,никой не е знаел какво точно иска, какво точно да прави със своя живот, всичко се показва с времето. Доста си узряла за възрастта си! В живота има и падения и ще изкачваш много върхове, да има и скучни моменти, но по време на тях е момент, в който ще ти дойдат нови идеи, аз също искам много неща, и аз искам да се разтопя от поглед.Пишеш страхотно, много вдъхновяващо и силно.Стихотворението за Кукувицата е красиво, няколко пъти го прочетох.Няма да си сама бъди сигурна в това.

    ОтговорИзтриване
  12. Човекът е създаден непрекъснато да иска ли иска, но лошото е да иска, това което няма или което е на някой друг. Когато го получим обаче виждаме, че то не е било за нас и не сме така щастливи и удовлетворени.Затова трябва ние сами да си поставим цели, които да следваме, а да не гледаме чуждото.Пишеш много добре.Стихотворението е разкошно:"Дай ми мене по света да скитам, дай ми сборове, хора, задевки - другите да слушам без насита и сама да пея на припевки. Моите очи се ненаглеждат, моито уши се ненаслушват". Пътуването и скитането е страхотно.Има толкова много места по света , които си заслужава да видим и разучим.

    ОтговорИзтриване
  13. Кукувица.....страхотно стихотворение, радвам, се че го сподели с нас.Хубав блог.

    ОтговорИзтриване
  14. "Дай ми мене по света да скитам,дай ми сборове, хора, задевки -другите да слушам без насита и сама да пея на припевки. Моите очи се ненаглеждат, моито уши се ненаслушват. Не допридам свилената прежда, недогаснал огъня потушвам." пишеш страхотно поздравления и от мен. Дано да имаш постоянна муза са стихове.Понякога ни се иска да живеем сега на мига и да правим без да мислим какво ли не, но като че ли в повечето случаи нашият разум надделява.Дано да имаш много приятни емоции и незабравими мигове.

    ОтговорИзтриване
  15. Поздравявам те са хубавият блог, в който не спираш да пишеш така вдъхновена и да ни радваш.Има стил и ето този откъс.." Душата ми е отегчена. Копнея да живея сега - когато съм на 18, когато не ми пука за нищо, когато още имам сили да повярвам. Страхувам се, че един ден просто ще порасна, ще стана една от всички онези възрастни, които са боят да погледнат по-надалече от носа си." много ми хареса, понеже и аз съм се чувствала така и вярвам, че всеки е искал нещо доста по различно да му се случи и да го разтърси,но хубаво разбира се.Възрастните не че не искат да погледнат малко по надалече, просто с течение на времето когато имат деца мислят кое е най-доброто за тях." Не допридам свилената прежда,недогаснал огъня потушвам...И така живота ще премина ненаситена, ненаживяна.А кога умра, сама, в чужбина, кукувица-бродница ще стана." стихотворението също ти е фантастично особено тази кукивица хаха

    ОтговорИзтриване
  16. ех колко мило звучи това стихотворение направо ми идва да го запея като една песничка за дете..."Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,залудо пилееш дни и нощи,божий свят ти станал, казваш, тесен. Не видя ли, не разбра ли още?Неведнъж те рекох и повторих:не помагат билки и магии,кой каквото иска да говори -няма нивга аз гнездо да свия..." звучи като на един по отчаян човек, който дори и писмено не иска да има свое семейство понеже е загубил доверие, че има хора на които може да разчита.Продължавай да пишеш.

    ОтговорИзтриване