сряда, 31 юли 2013 г.

Лятната ми визия



Знам, че обичам да говоря за себе си до досада, но това все пак си е моя блог и ако не тук, къде другаде? :D
Във вчерашната си публикация споменах в колко любимо мое занимание се превърна фитнеса, но не задълбах много в подробности. Истината е, че се чувствам страшно щастлива от факта, че се захванах с това. Тренировките са си трудоемки засега, още съм в началото все пак, но удоволствието, което изпитвам след като приключа с програмата си всеки следващ ден, е неописуемо. Горда, доволна, щастлива, знаейки, че върша нещо добро за тялото и самочувствието си. Целта на фитнеса при мен е не толкова сваляне на излишни килограми, защото нямам чак толкова много такива, тя е да се науча на дисциплина и да създам и поддържам добра форма на тялото си.
За съжаление още обаче не мога да се похваля със завидни резултати, все пак едва започнах третата си седмица. Но докато тренирам за перфектното тяло, исках да разкажа какво друго правя, за да поддържам самочувствието си.
Косата ми винаги ми е била голям проблем - дълга е и понякога минават часове, докато я накарам да изглежда и стои добре, а и самата аз да се чувствам комфортно с гривата на главата си. Доскоро за мен беше абсолютно невъзможно да изляза с естествената си коса, без да съм пипала и косъмче от нея. Държа много на обема в корените, а никога не съм имала такъв, затова го постигах чрез преси, лакове и подобни неща, които още повече увреждаха гривата ми. Дори сега го правя от време на време, не отричам. Но все по-често започвам да залагам само на пресата за изправяне, която създава гладък вид на косата ми. Друг плюс, който открих, е, че се образува лек обем в корените и се намаля обема надолу към върховете, което предотвратява вида тип „триъгълник“, какъвто е често вида на естествената ми коса.
Никога не съм обичала да си слагам прекалено грим. Когато го правя е, за да подчертая единствено погледа си или да залича някой и друг недостатък на кожата на лицето си. Заради горещините напоследък обаче съм изключила фон дьо тена от ежедневна употреба и прибягвам до него единствено в специални случаи. Голяма фенка съм обаче на силно подчертания с черен молив и спирала поглед. Превърнал се е в задължителна част от грима ми, когато излизам. Моето мнение е, че придава по-голяма изразителност на погледа. :) Ето тези две любими вещи са неразделна част от ежедневието ми:


Прекрасно лято на всички! :) И се чувствайте красиви и добре в кожата си, където и да сте, каквото и да правите! :)

вторник, 30 юли 2013 г.

Аз и почивката от блог пространството

Има такива моменти в живота, в които човек има нужда от почивка, да се откъсне от нещата, които са се превърнали в ежедневие, да прекъсне за известно време връзката си с дейности, които са заемали голяма част от дните му, за да се отдаде на нещо друго, без значение дали това нещо друго е задължение или ново и по-интересно за момента занимание.
Така се случи и с мен и липсата ми от блог пространството може би за няколко месеца. Животът на едно момиче на 20 години е толкова непостоянен и променлив, че няма как да кажа къде ще съм утре и дали ще продължа да се занимавам с това. Нещата се променят толкова бързо, още повече след като започна животът ми в градът с големи темпове - София. Наложи се да се науча да правя много неща за малко време и макар и да успявам уж да съчетая полезното с приятното, стресът наистина си беше в повече. В интерес на истината няма и да свърши скоро, защото къде от небрежност, къде от други, независещи от мен, обстоятелства, не можах да се справя с голяма част от изпитите. Ще излъжа, ако кажа, че не съм до известна степен разочарована от себе си. Но в никакъв случай не бих се определила като отчаяна. Да, има моменти, в които се чудя защо въобще продължавам и дали ще се справя по нататък. Но след това си казвам, че човек е създаден, за да се бори с трудностите, а не да се отказва при най-малкото съпротивление. Пък и това сигурно е най-малкото, с което трябва да се справя с живота си.
Поне не ми е скучно. Ежедневието ми е повече от заето. Влюбвания, разлюбвания, книги, приятели, излизания, дискотеки, фитнес, учене за изпити и нови езици. Получава се една спираща дъха комбинация, която поне ми позволява да давам максималното от себе си и да взема максималното, което ми се дава.
Фитнесът е най-новото занимание, което ми позволява на първо място да пооправя и поддържам формата си и на второ място да изхвърлям напрежението и нервите някъде. Доста хора напоследък се опитват да влияят пагубно на доброто ми настроение. Не казвам, че всички успяват, дори напротив. Много малка част се справят успешно със задачата. Да си кажа честно мисленето и това лято, както всяко минало, ми идва в повече. Хем съм ангажирана с други дейности, но докато ги извършвам не мога да не мисля и за разни неща, които ми липсват и които са причина за лошото ми настроение. Мисля много и за себе си и за цялостното си поведение и отношенията ми с хората, които ме обкръжават. Не мога да съдя никого, че няма отношение към мен, каквото на мен би ми се искало, но пък от друга страна, ако липсва такова, се чудя дали в мен не е причината и къде съм сбъркала. 
Споменах, че освен фитнеса, с който вече почти свикнах и се е превърнал в неразделна част от ежедневието ми, уча и нови езици. Това го реших спонтанно. Заобиколена съм от няколко човека, които са едва ли не полиглоти, а са на моята възраст. Знам, че всеки език е богатство и все идва момент, в който ти влиза в полза. Реших, че ако знам поне основни неща по някои непознати за мен досега езици, няма да ми е излишно. И знам, че ще има вълна от недоволни погледи, но първият език, с който започнах е турският. Не знам защо. По принцип гледам да нямам расистки възгледи към турците, защото имам и приятели от тази националност, за които не бих могла да кажа нищо лошо, наистина добри приятели. Пък и езикът е език. Не знам защо всичките ми приятели, на които споделих, че уча турски ме погледнаха лошо и ме попитаха защо точно турски. Ами защо не? Вярно, че докато бях в Турция миналото лято без проблем се разбирах с населението и на български, но пък е интересно да научиш нов език и да се опиташ да се справиш и на него. Не знам защо. Няма конкретна причина. Пък и мисля да науча и поне още няколко нови езика, за да се обогатя. Никога не е в минус да знаеш да попиташ къде е гарата или колко е часа. Така че напук на всички лоши погледи, мисля да продължа да си уча езика. Пък и не е чак толкова сложен като граматика, единственото трудно за мен е произнасянето на по-дългите думи. Но и това не е болка за умиране, тъй като малко по-малко почвам да свиквам с произношението. :)
Та тези дейности горе-долу запълват ежедневието ми. Заради това се бях откъснала и от писането, макар че ми липсваше много. На няколко пъти подхващах и спирах. Може и да съм загубила „способностите“ си, ако някога съм имала кой знае какви, но малко по-малко мисля да се връщам все по-често и по-често към това свое хоби, което също доста ми помага да изкарвам напрежението от себе си. :) See u soon!