Така се случи и с мен и липсата ми от блог пространството може би за няколко месеца. Животът на едно момиче на 20 години е толкова непостоянен и променлив, че няма как да кажа къде ще съм утре и дали ще продължа да се занимавам с това. Нещата се променят толкова бързо, още повече след като започна животът ми в градът с големи темпове - София. Наложи се да се науча да правя много неща за малко време и макар и да успявам уж да съчетая полезното с приятното, стресът наистина си беше в повече. В интерес на истината няма и да свърши скоро, защото къде от небрежност, къде от други, независещи от мен, обстоятелства, не можах да се справя с голяма част от изпитите. Ще излъжа, ако кажа, че не съм до известна степен разочарована от себе си. Но в никакъв случай не бих се определила като отчаяна. Да, има моменти, в които се чудя защо въобще продължавам и дали ще се справя по нататък. Но след това си казвам, че човек е създаден, за да се бори с трудностите, а не да се отказва при най-малкото съпротивление. Пък и това сигурно е най-малкото, с което трябва да се справя с живота си.
Поне не ми е скучно. Ежедневието ми е повече от заето. Влюбвания, разлюбвания, книги, приятели, излизания, дискотеки, фитнес, учене за изпити и нови езици. Получава се една спираща дъха комбинация, която поне ми позволява да давам максималното от себе си и да взема максималното, което ми се дава.
Фитнесът е най-новото занимание, което ми позволява на първо място да пооправя и поддържам формата си и на второ място да изхвърлям напрежението и нервите някъде. Доста хора напоследък се опитват да влияят пагубно на доброто ми настроение. Не казвам, че всички успяват, дори напротив. Много малка част се справят успешно със задачата. Да си кажа честно мисленето и това лято, както всяко минало, ми идва в повече. Хем съм ангажирана с други дейности, но докато ги извършвам не мога да не мисля и за разни неща, които ми липсват и които са причина за лошото ми настроение. Мисля много и за себе си и за цялостното си поведение и отношенията ми с хората, които ме обкръжават. Не мога да съдя никого, че няма отношение към мен, каквото на мен би ми се искало, но пък от друга страна, ако липсва такова, се чудя дали в мен не е причината и къде съм сбъркала.
Споменах, че освен фитнеса, с който вече почти свикнах и се е превърнал в неразделна част от ежедневието ми, уча и нови езици. Това го реших спонтанно. Заобиколена съм от няколко човека, които са едва ли не полиглоти, а са на моята възраст. Знам, че всеки език е богатство и все идва момент, в който ти влиза в полза. Реших, че ако знам поне основни неща по някои непознати за мен досега езици, няма да ми е излишно. И знам, че ще има вълна от недоволни погледи, но първият език, с който започнах е турският. Не знам защо. По принцип гледам да нямам расистки възгледи към турците, защото имам и приятели от тази националност, за които не бих могла да кажа нищо лошо, наистина добри приятели. Пък и езикът е език. Не знам защо всичките ми приятели, на които споделих, че уча турски ме погледнаха лошо и ме попитаха защо точно турски. Ами защо не? Вярно, че докато бях в Турция миналото лято без проблем се разбирах с населението и на български, но пък е интересно да научиш нов език и да се опиташ да се справиш и на него. Не знам защо. Няма конкретна причина. Пък и мисля да науча и поне още няколко нови езика, за да се обогатя. Никога не е в минус да знаеш да попиташ къде е гарата или колко е часа. Така че напук на всички лоши погледи, мисля да продължа да си уча езика. Пък и не е чак толкова сложен като граматика, единственото трудно за мен е произнасянето на по-дългите думи. Но и това не е болка за умиране, тъй като малко по-малко почвам да свиквам с произношението. :)
Та тези дейности горе-долу запълват ежедневието ми. Заради това се бях откъснала и от писането, макар че ми липсваше много. На няколко пъти подхващах и спирах. Може и да съм загубила „способностите“ си, ако някога съм имала кой знае какви, но малко по-малко мисля да се връщам все по-често и по-често към това свое хоби, което също доста ми помага да изкарвам напрежението от себе си. :) See u soon!
Няма коментари:
Публикуване на коментар