вторник, 4 ноември 2014 г.

Момента, в който не знаеш...

Сигурно всички ние имаме тези моменти, в които не знаем какво да правим. Какво да правим с загорялото пиле във фурната, какво да правим с наближаващия изпит по предмет, от който нямаме понятие, какво да правим с досадните съседи, какво да правим с любовта, какво да правим въобще с живота си. Стигаме до там, че уж всичко е перфектно, но не сме съвсем сигурни, че е така. Ами ако под перфектната покривка е скрито нещо грозно, някаква пречка, някакви прикрити чувства или липса на такива? Ако се чувстваме щастливи, но не подозираме, че щастието ни се гради върху въздушни кули? Ако всичко се срути изведнъж без предупреждение? Ето от това се страхувам. Дали правя нещата правилно? Дали не съм твърде настойчива, твърде влюбчива, твърде раздаваща се, твърде обсебваща, твърде дръпната или твърде незаинтересована? Уж се опитвам да не съм „твърде“, ама дали успявам?
Кога идва момент да се отдръпнем, за да бъдем пожелани силно? Кога идва момент да се раздадем, без да искаме нищо в замяна? Кога идва момент да покажем чувствата си, такива каквито са без маски и лъжи? Кога идва момента да поставим границата и да чакаме другия да отвърне, преди да сме дали още от себе си? Кога, кога, кога... Толкова въпроси стоят в главата ми без отговор и само чакат някоя самотна вечер, някоя тъжна балада, някое неотговорено съобщение или незаинтересован поглед, за да почнат да алармират, че те са още там, а все още нямат отговор. Не мога да им помогна. Единствено времето може... То ще покаже как са били нещата в действителност. И никъде никой не е написал гаранция, че няма да боли... Но пък защо да не опитаме, ако може да спечелим цялото щастие на Земята? :))

Няма коментари:

Публикуване на коментар