Ние, хората, обаче често разбираме щастието доста погрешно. Колко е писано и говорено за него! От безкрайните лекции как "да достигнем щастието" ние сме свикнали да мислим за него не като за посока, а като за цел, като за крайна точка на пътя. Само че е точно обратното.
Редовно прекланяме глава пред трудностите, предавайки им се и казвайки "Това е правилният път към по-доброто съществуване. Минавайки през това препятствие, се доближавам до крайната цел." Мислим, че си заслужава, но това всъщност продължава цял живот. И накрая Щастието така си и остава недостигнато.
За да продължим нататък първо трябва да обобщим какво наричаме Щастие. За тези, които го считат за крайна цел, то всъщност е в добрата работа и любовта. Често дори второто остава като че ли на заден план. За тези, които го приемат като посока, то е в ежедневието, в малките неща и жестове, в изгрева на слънцето, в зеленината на дърветата, в аромата на пролет, в целувката на любимия... Откривайки радостта в малките неща, ние изпълваме съществуванието си с положителни емоции и себе си с желание за живот.
Щастието! То всъщност не е толкова недостижимо! То е навсякъде около нас, стига само да се обърнем и да го уловим!
Често пъти обаче когато имаме някакъв успех, над нас като Дамоклев меч надвисва страхът, че бързо ще го изгубим. Научени сме да мислим, че в живота хубавото е малко и недостатъчно за всички, страхуваме се, че получим ли капчица от него, ще си платим скъпо и прескъпо за удоволствието. Този страх ни пречи да се зарадваме истински на успехите си. Този страх ни пречи да изживеем Нашето Щастие... за което цял един живот се борим!
