четвъртък, 14 април 2011 г.

Пълнолетието: свобода или отговорност?

18. Броят на годините, за които не един български тийнейджър си мечтае. В повечето случаи това лудо бързане към 18-ката се дължи на факта, че в България е забранено на лица под 18 година да посещават нощни заведения и клубове, както и да са навън след 22.00 - 22.30. Друг е въпросът дали се спазва тази наредба навсякъде, а аз съм напълно убедена, че поне при 50% (дори повече) от заведенията това не е така.
Само след два дни (на 16 април) и аз ставам пълноправен гражданин на родината. Само два дни и „Вече няма нищо забранено, вече всичко сега е позволено!“, както пееше една емблематична чалга дива. В навечерието на пълнолетието си размишлявам за плюсовете и минусите на 18-ката, както и за това дали наистина всичко е позволено.
Когато дойде този момент, първата мисъл на всеки човек е „Като нямаш 18 е забранено едва ли не и дишането... Сега ще мога да правя всичко.“ Не отричам, че и аз като нормален Хомосапиенс се придържам към тази мисъл.
Колко е хубаво да си пълнолетен! Вече си зрял, можеш сам да вземаш решения и обществото те приема насериозно, можеш да започнеш работа (не че преди 18 не можеш, но сега решението зависи изцяло от теб, нямаш нужда от разрешение на родител).
Но не бива да сме твърде тесногръди и да гледаме нещата само от една гледна точка. Нека за малко обърнем очи и се взрем и в другата страна на нещата. Щом си зрял и взимаш отговорни решения, това означава, че всяко престъпване на закона от твоя страна е абсолютно подсъдимо! Това, че си на 18 в никакъв случай не означава, че за теб няма закони.
Някои родители оставят децата си да се издържат сами, щом навършат пълнолетие. Това означава Край на твоите съботни излежавания до обяд, ставане с кокошките сутрин или лягане в малките часове на нощта (в зависимост от избраната от теб работа) (е, с последното може би си свикнал!). Като цяло това да си зрял човек идва със своите огромни отговорности.
От друга страна, защо на точно определена възраст човек трябва да узрява? Да не би това да е процес за една нощ? На 17 години и 364 дни все още си дете, незрял индивид, неспособен да взема решения, а на следващата сутрин вече си най-отговорния възрастен? Да бе, да! Това да не е магия! Узряването, особено при хората, не е събитие, а процес. При някои този процес настъпва рано. Те могат да бъдат зрели и на 8, а не на 18, зависи от живота. При други протича по-бавно, те узряват значително по-късно - на 20-25-40... При трети така и не настъпва. Те цял живот не разбират същността на пребиваването си на Земята. Цял живот не се научават да бъдат разумни и полезни хора. Какво от това, че имат 18?! Едно число, една лична карта прави ли човека човек? Прави ли го зрял и разумен? Не мисля така...
В някои моменти преливам от щастие, че ставам на 18. В следващите обаче си мисля, че не искам това да се случва. Защото... След 18 сякаш годините започват да текат по-бързо. Идва 19-20. И сякаш когато прехвърлиш 20-ката вече си възрастен. Учиш, за да направиш добра кариера. На 25 пък вече си започнал да я градиш. На 30 вероятно имаш добър бизнес и поне едно дете. Пет години по-късно може би имаш второ или поне го очакваш. А след това? Животът едва ли не си е отишъл. Няма ги детските години, няма го детския смях, всичко около теб се е превърнало в грижи и проблеми.
Знам, че не трябва да гледаме толкова песимистично на нещата и затова не го правя. Детето в човек никога не умира, само трябва да съумеем да го запазим. Но ако го свием някъде дълбоко в себе си никога няма да го усетим отново. Напротив, трябва да му дадем свобода, да му дадем време и място да се появява пак и погледът му да блести в очите ни. И това не е незряло поведение, не! Това е начин да запазим доброто в себе си и осъзнаване, че светът не е чак толкова лош!

Няма коментари:

Публикуване на коментар