вторник, 17 януари 2012 г.

Аз и спортът


      Спортът никога не ми е бил силна страна. Още от началното училище мразех физическото възпитание и това бяха единствените часове, в които се справях потресаващо зле. Във всичко друго бях перфектна. Мятането на топка от една страна на друга или опитите да се вкара в някакъв си кош, винаги са ми се стрували безсмислени усилия.
Преди няколко години бях започнала да харесвам баскетбола. Не бях никак добра, но все пак имам някои основни знания върху правилата на играта. Просто колкото и да ми харесваше баскета (това стана поради прекомерна доза OTH) никога не започна да ми върви - сякаш в мен има някаква бариера, която ме възпира да бъда добра, в който и да е спорт.
     Мечтата ми обаче винаги е била да се науча да плувам. Само че тази е все още в листа с неосъществените и, предвид опитите ми от миналите лета, няма скоро да премине в другата графа.
     Има някои неща, които просто не ни се отдават, не са за нас... Не съм типа човек, който лесно да се отказва пред предизвикателствата, но спорта години наред ми доказваше, че не сме един за друг. За мен засега няма проблем. И без това още нямам нужда от него...

3 коментара:

  1. Тя нуждата може да дойде след много години, под много неприятни форми, това е лошото. :) Затова колкото по-рано, толкова по-добре. Така казват.

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно съм съгласна, но при мен волята за спортуване никога не стига. :) И да започна, най-много седмица и съм дотам, макар че по характер съм доста упорита. :)

    ОтговорИзтриване
  3. мразенето на физическото възпитание и спорта е нещо, което се създава още като дете поради неправилно понасяне на спортуването од родителите, и най-вече от учителите по физическо, много от децата го приемат като прекалено голямо натоварване, трудно постижими изисквания и това ги отблъсква от спорта завинаги

    ОтговорИзтриване