Nonsense

            Когато се събудя, ще разтъркам очи и вероятно ще осъзная, че това всичко си е било чиста загуба на време. Че съм имала цял живот и не съм възроптала срещу това, което е прието за задължително, че не съм използвала времето си да действам, а съм го използвала да се подготвям за действието. Тази подготовка никога няма да бъде достатъчна, колкото и да си упорит (а аз съм много). Причината е проста - учителят е животът, учителят е опитът. Много по-склонна съм да започна да правя нещо, без да имам представа какво е, отколкото преди това да изчета куп учебници как да го използвам, но в крайна сметка никога да не се докосна до него.

           Пет години учих програмиране и, повярвайте ми, толкова много ненужна теория никога преди това не бях виждала. Всичко е толкова нелепо. Учим неща, които така и никога не разбрахме какво означават. Един ден просто трябва да се събудиш и докрая на деня просто да знаеш дума по дума определението за „конвейеризация“, без значение какво всъщност е това, къде е неговото приложение, без значение, че не знаеш за какво служат и половината думи от определението. И нима някога животът ще изисква от мен зазубрени понятия? Нима някой го интересува дали знам какво е конвейеризация дума по дума, или по-скоро дали знам къде и за какво ми е необходима или дали изобщо ми е необходима. Нима някой ще изисква от мен наизустени команди, нима някой ще има нещо против, ако за момент забравя нещо и просто погледна в справочника или в Уиндоус Хелп-а. Това, че не знам и нямам желание да научавам ненужната теория на програмирането и другите ни специални предмети, свързани с компютри, означава ли, че не мога да бъда добър програмист? Нелепостта стига до там, че трябва да науча наизуст интерфейса на Access за държавния изпит, за да може на листче да напиша действията, които следват при направата на конкретна база данни... Нима в реалния живот някой ще изключи компютъра и ще ме кара да визуализирам в паметта си интерфейси. Не, там всичко ще го има. Нужно да е знаеш само как да го използваш и, разбира се, да можеш да се ориентираш.

           Но не! Важното е да пропилеем най-хубавите години от живота си в учене на неща, които никога никой няма да скрие от нас и които в никакъв случай не е нужно да се знаят наизуст. Нелепостта носи името българско образование...

Българското образование - да преливаш от пусто в празно



Знам, че още е началото на август, но 15 септември всъщност вече не е чак толкова далече в бъдещето. Задава се поредната учебна година, която би трябвало да даде нови знания и духовни сили на учениците си. Какво се очаква да се случи на първия учебен ден? Дворовете на училищата към 9-10 сутринта ще се напълнят с първолачета с тежки раници на гърбовете (в общия случай - по-големи от самите тях) и огромни букети, в по-горните класове броят на присъстващите ученици ще намалява пропорционално на броя години, прекарани в училище, по-сантименталните дванайсетокласници също ще присъстват (все пак - последен 15-ти септември), докато останалите им съученици просто ще решат, че няма нужда от толкова сантименталност. Отново ще започнат едни дълги възхитителни речи на директори, на учители и може би в по-елитните училища на някой подранил министър; ще се заредят едни думи, които би трябвало да ни направят горди, че сме ученици, че учим точно там, където учим, думи, от които... направо да ти се доспи.
Тези 11 години в българската образователна система ми бяха напълно достатъчни, за да разбера, че нито едно от словата на 15-ти септември няма да стане реалност. Нито ще ме научат как да се справям в живота, нито ще ми вдъхнат сили да се боря за целите си. (всъщност тук искам да вметна една скоба - Има само около 3-4 преподаватели, които са ме обучавали през живота ми и на които свалям шапка, защото успяват да съчетаят сложния и тежък материал с неща, които наистина биха били полезни на учениците им!)
Да, образованието започва от ранните детски години уж с тази цел да ни даде начален старт в живота, да ни научи кое е правилно, кое е грешно, да ни направи Хора - все пак желязото се кове, докато е горещо!
Получаваме непрекъснато обещания, че тази година най-сетне ще е интересно - е, да, трудничко, но все пак интересно. Още през първата седмица обаче се потапяме отново в сивата и скучновата скука на българското образование - заливат ни с тонове недобре осмислена и предадена информация. За капак на всичко учителите излиза, че нищо не си разбират от предметите, защото в продължение на целия си час стоят и зяпат в учебника, сричайки поредния урок, който уж трябва да ни накарат да разберем. И кажете ми, това не е ли нагледен и буквален пример за преливане от пусто в празно?
Положението е особено тежко в сферата на информационните технологии. Или поне на мен така ми се струва, защото профилът ми е програмиране. Когато бях седми клас и го избрах, си казах - „Еха, супер, това звучи модерно и обещаващо!“ Само че никой не ми беше казал, че едва ли някой млад, успял и развиващ се програмист ще седне да преподава на 30 келеша. Да, защото никой, който е постигнал толкова в живота, няма да се съгласи да взима мизерна учителска заплата. Учителите ми по информатика и най-различните други профилирани предмети продължават да са все толкова стари и неинформирани. Та те са учили тези неща, когато компютрите са били още в началото си. Сигурно перфектно ще ми обяснят архитектурата и работата с Правец, ама тези компютри са излезли отдавна от употреба. Пък и какво ли очаквам от тях? Те също нямат стимул да се развиват. Прочитат от учебника урока, препредават го дословно със същите думи и един вид отбиват номер, че са си свършили работата, защото на тях никой не им плаща да си обновяват знанията според новите технологии, плюс това - програмата не го изисква, защото все още ни обучават за Windows XP (на места сигурно и 98 си пазят още; добре, че нашето училище поне нови компютри има).
През останалото време ни губят времето с разни безполезни предмети, които се пукат по шевовете от информация, която в чужбина я учат само в университетите с такава специалност. Е, после ми кажете, че тези 12 години не са загуба на време. Ако не и дванайсетте, поне осем от тях със сигурност. Българско образование?! По-скоро олицетворение на народната ни поговорка - „Да преливаш от пусто в празно.“ .....