петък, 5 август 2011 г.

Българското образование - да преливаш от пусто в празно


Знам, че още е началото на август, но 15 септември всъщност вече не е чак толкова далече в бъдещето. Задава се поредната учебна година, която би трябвало да даде нови знания и духовни сили на учениците си. Какво се очаква да се случи на първия учебен ден? Дворовете на училищата към 9-10 сутринта ще се напълнят с първолачета с тежки раници на гърбовете (в общия случай - по-големи от самите тях) и огромни букети, в по-горните класове броят на присъстващите ученици ще намалява пропорционално на броя години, прекарани в училище, по-сантименталните дванайсетокласници също ще присъстват (все пак - последен 15-ти септември), докато останалите им съученици просто ще решат, че няма нужда от толкова сантименталност. Отново ще започнат едни дълги възхитителни речи на директори, на учители и може би в по-елитните училища на някой подранил министър; ще се заредят едни думи, които би трябвало да ни направят горди, че сме ученици, че учим точно там, където учим, думи, от които... направо да ти се доспи.
Тези 11 години в българската образователна система ми бяха напълно достатъчни, за да разбера, че нито едно от словата на 15-ти септември няма да стане реалност. Нито ще ме научат как да се справям в живота, нито ще ми вдъхнат сили да се боря за целите си. (всъщност тук искам да вметна една скоба - Има само около 3-4 преподаватели, които са ме обучавали през живота ми и на които свалям шапка, защото успяват да съчетаят сложния и тежък материал с неща, които наистина биха били полезни на учениците им!)
Да, образованието започва от ранните детски години уж с тази цел да ни даде начален старт в живота, да ни научи кое е правилно, кое е грешно, да ни направи Хора - все пак желязото се кове, докато е горещо!
Получаваме непрекъснато обещания, че тази година най-сетне ще е интересно - е, да, трудничко, но все пак интересно. Още през първата седмица обаче се потапяме отново в сивата и скучновата скука на българското образование - заливат ни с тонове недобре осмислена и предадена информация. За капак на всичко учителите излиза, че нищо не си разбират от предметите, защото в продължение на целия си час стоят и зяпат в учебника, сричайки поредния урок, който уж трябва да ни накарат да разберем. И кажете ми, това не е ли нагледен и буквален пример за преливане от пусто в празно?
Положението е особено тежко в сферата на информационните технологии. Или поне на мен така ми се струва, защото профилът ми е програмиране. Когато бях седми клас и го избрах, си казах - „Еха, супер, това звучи модерно и обещаващо!“ Само че никой не ми беше казал, че едва ли някой млад, успял и развиващ се програмист ще седне да преподава на 30 келеша. Да, защото никой, който е постигнал толкова в живота, няма да се съгласи да взима мизерна учителска заплата. Учителите ми по информатика и най-различните други профилирани предмети продължават да са все толкова стари и неинформирани. Та те са учили тези неща, когато компютрите са били още в началото си. Сигурно перфектно ще ми обяснят архитектурата и работата с Правец, ама тези компютри са излезли отдавна от употреба. Пък и какво ли очаквам от тях? Те също нямат стимул да се развиват. Прочитат от учебника урока, препредават го дословно със същите думи и един вид отбиват номер, че са си свършили работата, защото на тях никой не им плаща да си обновяват знанията според новите технологии, плюс това - програмата не го изисква, защото все още ни обучават за Windows XP (на места сигурно и 98 си пазят още; добре, че нашето училище поне нови компютри има).
През останалото време ни губят времето с разни безполезни предмети, които се пукат по шевовете от информация, която в чужбина я учат само в университетите с такава специалност. Е, после ми кажете, че тези 12 години не са загуба на време. Ако не и дванайсетте, поне осем от тях със сигурност. Българско образование?! По-скоро олицетворение на народната ни поговорка - „Да преливаш от пусто в празно.“ .....

4 коментара:

  1. В 9-ти или 10-ти клас (не си спомням вече) имахме информатика и инф. технологии. Беше много страшно да разбираш повече от учителя си... Който пък от своя страна мислеше, че да можеш да направиш папка си е постижение :/

    ОтговорИзтриване
  2. Точно за това говоря. :) При нас е още по-страшно. Имаме учители, които в началото на часа молят някого от класа да им обясни урока, за да могат да го предадат. :) ... Без думи.

    ОтговорИзтриване
  3. Докато карах учителския стаж по специалността си (история), най-редовно учениците ми не можеха да дадат логичен отговор на нито един въпрос, защото "ние не сме свикнали така; предният учител искаше само да разказваме точките от урока".

    Ето това според мен в големият проблем на българското образование - папагалството. Нещата няма да се подобрят, докато и двете страни не започнат да разсъждават, анализират, интерпретират. И този процес трябва да започне от учителите.

    ОтговорИзтриване
  4. Деси, ти си права. Трябва да се преподава логически материала, да се прави връзка между нещата. Изкуственото заучаване е твърде излишно и безполезно.
    Но също така трябва да има и някаква равнопоставеност. Смятам, че всички учители по съответен предмет трябва да изискват в еднаква степен в зависимост от това до колко е застъпен техния предмет в програмата на дадена паралелка. Това разминаване между тактиките и стиловете, както и смяната на учителите влия страшно пагубно върху желанието за учене. Плюс това след завършване на гимназия се получава огромна неравнопоставеност между учениците, кандидатстващи за студенти. Защото ако някой има 6 по съответен предмет в училище, в което учителят не е изисквал толкова много, тази шестица се равнява на 4-ката на някого другиго в друго по-елитно училище, където учителят е изисквал повече. Когато кандидатстват за една и съща специалност този, който е имал 6, е с предимство, независимо, че знае по-малко, защото има по-висока оценка в дипломата. :) ... Изобщо пълна трагедия!

    ОтговорИзтриване