На меланхолията с (не)любов...

Тъжен и меланхоличен вторник. Август е. Повечето хора се наслаждават на последните летни дни в компанията на любимите си. Но не и аз. Аз трябваше да бъда на работа и отново да се потапям в равнодушието на сивото ежедневие. Само че и там не съм. Днес съм болна. Кръвното ми падна, може би за да напомни как цялото ми същество мрази тази работа. Не ми пука. Днес ще си почина. Щом и тялото ми ме зове към това. Днес ще обичам спокойствието, но не онова безразлично и дяволски противно спокойствие на безцелието и липсата на истински интересно занимание. А онова мое спокойствие, което ми позволява да правя каквото си искам, да имам избор с кого да говоря, къде да отида. То не е точно спокойствие. То е свобода. Тя може и да е спокойна, а може и да бъде дива и буйна като кръвта във вените ми, като блясъка в очите ми, като пулса на сърцето ми. Тя е желана от цялото ми същество.
Фактът, че толкова много мразя лятната си работа, поне ме амбицира още повече. Сега със сигурност знам, че ще постигна мечтата си. Ще направя и невъзможното, за да съчетая полезното с приятното. Реших какво ще уча. Социология и магистратура Журналистика в ПУ. Да, определено имам нужда от интересна работа като на журналистите. Защото ако нямаш желание да правиш нещо, то се превръща в бреме и тежест.  Какво би било, ако трябваше да работя в скучен магазин години? Та аз на втората седмица не искам да стъпя повече там. Искам, когато започна да работя, единствената цел да не са пари. Искам работата ми да е интересна и полезна и същевременно с това да ме доусъвършенства. Не искам да стоя в застой, чакайки поредния досаден клиент, на когото за 31284915 път трябва да обясня кои портмонета са от естествена кожа и кои от изкуствена. Парите не са всичко!... Без тях не можем, но е време да се научим да живеем С тях, а не ЗА тях...
Повярвайте - разликата е космическа!