четвъртък, 4 август 2011 г.

Синдром на избиването на комплекси

Честно да си го кажем - комплекси имаме всички, кой повече, кой по-малко, но си ги имаме. Те са нашите вътрешни страхове, че в нещо си вероятно сме по-назад от някого другиго. А пък по-назад ли сме това си е направо срам и позор! При жените, например, един от често срещаните комплекси се среща, когато всичките приятелки на някоя мацка си имат гаджета, а тя си е сама. И започва едно всекидневно оглеждане пред огледало, едни страшни диети, солариуми и какви ли не други отчаяни действия само и само и тя да си има гадже.
Да оставим това настрана сега. Мисълта ми беше друга, но се отклоних. Понякога се случва да сме направили нещо, което много харесваме. Споделяме го с другите и всичките ни близки и приятели са останали меко казано за-ше-ме-те-ни. Да, обаче се появява онази черна овца, която да си го кажем направо - намеква ти, че това твоето великолепно, страхотно, божествено нещо не струва и стотинка. „Да, бе, да! Той шЪ ми казва... Айде бе... Комплексар.“ Чудила съм се обаче доколко това е избиване на комплекси. Не може ли нещо просто наистина да не ти харесва? Това, че цялата рода е била един месец в транс заради великото откритие на чедото значи ли, че то наистина струва милиони? И че въпросното отроче веднага трябва да се обяви за гений, гордостта на родата? Ами за мама и тате винаги тяхното дете си е най-доброто. Затова и аз не вярвам особено в мнението на най-близките ми хора. Макар че ми казват, когато нещо според тях не е особено добре, все пак доста пъти, заслепени от обичта си (уау, колко силни думи!) може подсъзнателно да отхвърлят някои нелицеприятни подробности. :)
Затова, извинявайте, ама това, че мама ви мисли за следващия Пикасо, не значи, че вече сте. И това в никакъв случай не задължава никого да ви се прекланя пред творчеството, ако в него не вижда нищо стойностно. Все пак всеки има право на мнение и имате право да го отхвърляте само ако дойде да ви го навира в лицето, но ако го споделя с приятели и познати, или пък в личния блог (един вид - дневник) никой няма право да го обвинява в избиване на комплекси (не че все пак не се намират и комплексари). 'Що пък аз или някой друг да си избива комплексите, че някой си не може да пише или нещо друго да прави като хората? Абе вие за критика чували ли сте? Някои казват, че била градивна... ;)

1 коментар:

  1. Ако някой каже, че нещо не струва и стотинка, щото... ми щото, това е комплексарщина или е мнение на не много интелигентен индивид :)

    Обоснованата критика обаче е друго нещо. Не винаги човек има време за нея, на всички ни се е случвало да кажем "тази не може да пее", "филмът е глупав", "книгата не струва", защото сме изморени, не ни се занимава, но вътрешно знаем защо не ни е харесало произведение, но когато ни се отдаде възможност и сме мераклии, е добре да изкажем аргументирано защо, аджеба, даденият боклук е боклук.

    И, да, мнението на мама е ласкаво, хубаво е да правим родата горди, ама важно е какво иска и казва публиката, най-вече, когато говорим за продукт, за чието притежание създателят иска пари.

    ОтговорИзтриване