„Хаос от мисли“ във Фейсбук

Вече Фейсбук е неизменна част от деня на повечето хора, затова и моя блог вече се подвизава със страничка там, която можете да разгледате и харесате оттук http://www.facebook.com/ChaosOfThoughts :)

Субективната истина

Във вечери като тази ми се иска да пиша... Нямам нужда от друго освен от студена нощ, топла стая и горещ шоколад... А, да, и муза. В главата ми е хаос от мисли, който трябва да бъде изписан, но не подреден, защото това би отнело чара му. Хаос, който някой ден може би ще желая да споделя с друго човешко същество, което да ме разбере. В момента единственият ми слушател си остава белия лист, който никога не ме съди и винаги приема думите ми за чиста монета. Не че търся това. Напротив. Искам някой да ми противоречи, да ме съди, да ме оспорва. Та нали точно в спора се заражда истината. Макар че истината е субективно понятие. Пък и кому е нужна тя? Какво представлява? Нима истината са фактите? Те са просто стечение на обстоятелствата, следствие от взети решения. Какво ако решенията бяха противоположни? Тогава истината щеше да е изменена, пречупена през други огледала. Единственото истинско е това, което идва отвътре, на мига, на момента. Онзи прекрасен момент, когато просто се оставяш на сетивата ти да те водят, забравяш фактите, абстрахираш се от вредното им влияние и се доверяваш на полъха на вятъра. Да правиш винаги точно това, което искаш да направиш, е най-прекрасното чувство, най-истинската истина, да спреш да си поставяш граници и да действаш според инстинкта... Останалото е просто потискане на истинското аз... Не е ли странно, че най-истинското нещо на света е практически невъзможно? Не обичам да наричам нещата невъзможни, но винаги има момент, в който просто не можеш да действаш, както искаш - явно не поради липса на желание, нито поради липса на смелост... просто има камъче някъде по пътя, което те спъва и ти пречи. Понякога това камъче е в собствените ни глави, но го има. Нещо толкова обсебва мислите и дните ни, че е невъзможно да спрем да мислим за него. Премисляме го по цял ден, водим дебати в главите си и си задаваме въпроси, на които сами си отговаряме, правейки предположения как би отговорил другия. Вместо да се стараем да разберем хората, да достигнем до чувствата им, ние сами ги сътворяваме в един измислен собствен свят. И вярваме в неща, които никога не са се случили, нито пък ще се случат.
Колко по-хубаво би било да се опитаме да достигнем до хората, вместо да ги измисляме и създаваме образи, които не съществуват... Да дадем воля на мисълта и на чувствата си, да разтворим криле и да спрем да живеем в илюзии, да създаваме собствената си Вселена и да я преоткриваме...
Просто размишлявам...

Размисли във Пловдив...

 

Вървя по улиците на Стария Пловдив и си мисля... Толкова е красиво, оттук можеш да видиш целия свят... Колко ли крака са стъпили преди мен там, където днес стъпвам аз... Колко ли съдби са запомнили тези улици... Колко ли сълзи са ги стопляли!

По това време на годината обикновено се чувствах добре, завръщах се в този град и животът ми започваше пак да следва забързания си ход след лятната почивка... Само че не и тази година. Този път миговете, прекарани в Пловдив, ще бъдат доста по-кратки и доста по-редки.

Завръщам се за една последна разходка в този град, запазил в себе си толкова спомени. Тъжна съм. Колко беше хубав и спокоен животът, когато прекарвах дните си там. Защо животът изведнъж става толкова труден? Защо е необходимо да се изправя пред такива кръстопътища и да правим толкова важни избори... Иска ми се пак да се върне времето, когато най-трудното, което трябваше да направя, бе да преживея часа по програмиране. Тогава поне бях целеустремена, знаех коя съм и какво искам. Сега е трудно... Загубих себе си някъде в тълпата, отдавна не съм толкова невинна, ангелското в мен умря или поне потъна някъде дълбоко. Чувствам се лоша и омърсена с човешка суета, на която станах (не)волна жертва...

Умря детското в мен, умря красотата ми... Остана само външната обвивка... Не съм това, което бях, а искам да бъда отново. Защо животът ме изправи пред толкова трудни избори, които да ми попречат да запазя себе си... Или просто аз не бях толкова силна, че да го направя, въпреки това?

А може би е преход... Винаги съм знаела, че в мен спи феникс.

Ще се превърна в пепел и от пепел ще се възродя...

And all you need is one...

          How it feels like... да можеш да имаш всички и да искаш точно този, когото не можеш?

Веднъж да си вълна от радост и колело от цветове, когато благородността на този един реши да си поиграе с илюзиите ти, а после да си смачкан есенен лист, пропит от влагата на дъждовете и мъглите, когато му омръзне и не му се занимава вече с теб.

Всеки ден да получаваш обясненията им как не могат без теб, да виждаш погледите им, когато минаваш покрай тях, и да си представяш как той е на тяхното място... Да ти казват, че те искат, но да не можеш да отвърнеш на чувствата дори на по-красивите от него, на по-добрите... Защото в двете си шепи той е събрал всичките ти емоции и мисли.

Да лягаш вечер часове след полунощ, защото мисълта за него не ти дава покой да спиш, и да ставаш следобяд, пропилявайки първите безсмислени часове от събуждането си пред Фейсбук, надявайки се да откриеш някъде искрицата надежда, докато обясняваш на другите, че можеш да им бъдеш само приятелка, а те се опитват да те утешават, не разбирайки, дори не съчувствайки на болката ти.

Да чакаш дори най-малкия знак от него, че си мисли за теб и те иска. Да подскачаш от щастие само от една негова дума. Сутрините преди събуждането ти да са кълбо от халюцинации и сънища, в които той се прокрадва, карайки сърцето ти да тръпне. А появата на зеления ореол около името му във Фейсбук, да предизвиква ято от пеперуди в стомаха ти... И да чакаш да дойде деня, в който може би ще го видиш отново.

Едно безкрайно чакане, едно безумно искане...

Сметанов сладкиш с банани

          Ето какво приготвих, за да отпразнувам официалното си приемане в Софийския университет, специалност Computer Science. :)

Сметанов сладкиш с бишкоти и банани

Необходими продукти:
48 бр. бишкоти (за предпочитане по-меки)
500 мл сладкарска сметана
400-500 г. банани
1 ванилия
Захарни пръчици за украса (по желание)
Захар

Начин на приготвяне:
Сметаната се разбива, като по желание се добавят няколко супени лъжици захар и ванилията. В тавичка се нареждат 3 реда по 8 бишкоти на ред. Това е първият слой на сладкиша, който се покрива обилно със сметана, а след това се слагат нарязаните банани, които отново може да се покрият с тънък слой сметана. Отгоре се нарежда вторият слой на сладкиша от бишкоти и отново се покрива със сметана. Ако имате желание, можете да украсите със захарни пръчици или каквото друго ви дойда на ума. :)
Много лесен и приятен сладкиш се получи. :)

Попаднах на този въпросник във форума на СУ и реших да си го открадна. Отдавна имам желание за нещо такова, обичам да отговарям на въпроси. ^^

1. Как се казваш? Анелия
2. Откъде си? Раковски
3. Кога си роден? 16.04.1993
4. Дай линк със снимка. - Можете да видите тъкмо две на тази страница.
5. Какво и къде (ще) учиш? - СУ, Компютърни науки или Софтуерно инженерство
6. Защо точно това? Дълго се колебаех какво да е. Много исках и Журналистика. Но реших да оставя писателските наклонности като хоби, защото всяко нещо, което се превръща в професия, рано или късно бива намразено. Попринцип обичам математиката и компютрите, но доста намразих програмирането през тези години в гимназията, в които го учих, и реших, че няма накъде повече. Затова се престраших. Пък и е уместно решение, смятам, че имам бъдеще с тази специалност.
7. Какъв мечташе да станеш като малък? Ммм.. май учителка, макар че всички си мислеха, че искам да ставам модел... А аз никога не съм имала такива наклонности, струва(ше) ми се скучно да се разхождаш по цял ден по някакъв подиум с различни дрехи.
8. А какъв стана? Надявам се да стана уеб дизайнер/софтуерен инженер... или нещо от тоя сорт.
9. Какъв искаш да бъдеш СЕГА? Всъщност това, което наистина искам сега е да пиша книги.
10. Работиш ли? Какво? Не. В момента съм бъдеща студентка.
11. Коя своя мечта не си реализирал? Ами все още не съм влязла в СУ, но и това ще стане след 10-тина дни. :D Попринцип реализирам мечтите си. Голям инат съм и като си навия на пръста да направя нещо, го правя непременно.
12. Как смяташ да я изпълниш? Смятам да следвам същата схема за настоящите и бъдещите ми мечти - голямо упорство и инат.
13. Обичаш ли? Попринцип съм способна. Зависи за какво питате.
14. Обичан ли си? Смятам, че да. Всеки е обичан.
15. Имаш ли сериозна връзка? (Ако не, защо според теб?)
16. Каква е за теб идеалната връзка?
17. С какво се гордееш?
18. От какво се срамуваш?
19. На кого би искал да приличаш?
20. А на кого - не?
21. Опиши себе си с една дума.
22. Опиши приятелите си с една дума.
23. Какво те възхищава?
24. Какво те отблъсква?
25. В какво настроение си най-често?
26. Как смяташ, че те възприемат другите?
27. А как искаш да те възприемат?
28. Какво е за теб сексът?
29. А светът?
30. Как виждаш света след 10 години?
31. Къде би искал да живееш?
32. Какво би искал да притежаваш?
33. Опиши идеалния партньор.
34. Колко деца искаш да имаш?
35. От какво искаш да умреш?
36. Какво искаш да видиш преди да умреш?
37. А да направиш?
38. Най-хубавото нещо, което ти се е случвало?
39. Най-лошото?
40. Най-милото нещо което някой е правил за теб?
41. А най-подлото?
45. Мразиш ли някого? Кого? Защо?
46. Кое свое качество не понасяш?
47. Би ли убил човек, ако беше законно?
48. Какво ще кажеш за България?
49. Доволен ли си от живота си? Ако не, защо?
50. Какво би променил в света?
51. Любим цитат?
52. Любим исторически период? Защо?
53. Любима личност? Защо?
54. Любим сезон?
55. Любим цвят?
56. Любимо животно?
57. Каква музика предпочиташ?
58. Любим автор?
59. Любима книга, разказ и стихотворение?
60. Любим филм?
61. Любим актьор, актриса, режисьор?
63. Любимо ядинье?
64. Пийнье?
65. Имаш ли хоби? Какво?
66. Спортче, нещо?
67. Имаш ли братя и/или сестри?
68. Домашен любимец? Име?
69. Притежаваш ли пороци? Кои?
70. Съжаляваш ли за нещо? За какво?
71. Разкайваш ли се за греховете си?
72. В какво вярваш?
73. Какво искаш?
74. Твоето мото?
75. Какъв е смисълът на живота?
76. Сърдиш ли ми се за дългия въпросник?

Чаша горещо... кафе?

           Моят ден започва сутрин в седем точно с чаша горещо кафе...

         Е, не точно в 7, в момента е 8:12 и едва съм отворила очи. И не точно с чаша горещо кафе... но горчилката си я има и така. Тази лека тежест в сърцето може би ми напомня, че съм жива..., но повече ми харесваше, когато го правеше онази лекота, с която ставах до преди десетина дни. Тя ще се върне... защото най-хубавото винаги предстои, но... друг ден. Не точно днес и не точно сега.

Докрая на деня ще успея да убия всякакви подобни (не)желани усещания в себе си, но проклетите сутрини - те са най-лоши. Те са зли вещици, напомнящи ми какво съм правила вечерта... и по-миналата вечер... и по-миналата вечер... Аз искам да забравя. Викам, за да не чувам гласовете им. По дяволите, не искам да отварям очи, не искам слънчевата светлина да прониква в стаята ми... Не искам да ставам и да се усмихвам фалшиво. Искам да си страдам на спокойствие. Но кой ли би ми позволил... Затова ще викам. Поне това мога. Ще викам, докато заглуша гадното гласче в главата си, което ми повтаря, че пак съм направила, каквото не трябва, че пак съм оплескала работите, ще викам, за да не чувам, и ще се преструвам, че всичко е наред. Ще викам на инат, защото само ината ще ми помогне отново to make it through the day. Ще викам, че съм щастлива... Една лъжа, изречена сто пъти, става истина. Ще гледам комедии и ще се скъсвам от смях. Казват, че смехът изпращал положителни вибрации към Вселената и ти се случвали само хубави неща. Дано е така... си мисля и отпивам отново голяма глътка от горчилката.