Не че грешиш, може би някой търси точно теб. Обаче този някой със сто процента сигурност търси повече интригата, тръпката и интереса. А ако ти не му ги дадеш, изгаряш. Дори да си най-стойностния човек на света, дори да си всичко, което той би желал да има до себе си... Няма ли го онова пламъче, което уж гори тихичко в теб, но те изгаря до основи, просто няма смисъл. А пламъчето - то понякога идва от поглед, от усмивка. Друг път трябва сам да го запалиш - с думи, с игри, с бягане, с преструвки. Не знам как точно, но трябва да го запалиш така, че да изгори другия. Да го изгори така, че да му пари дълго време след това. И ако не си играч, определено не го постигаш бъдейки себе си.
Не, не трябва да си себе си. В началото ако не умееш да играеш, оставаш изиграния.
Може да е разочароващо, но такава е истината в повечето случаи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар