Подаръци

               Честита Нова година, приятели! :)
       Като по поръчка последният ден от старата година беше приказно снежен, сякаш за да измие цялата мръсотия и да възроди чистотата и красотата на живота. :) Празниците обаче свършиха вече и скоро ще трябва да се върнем към обичайния си ритъм на живот, само че дотогава мога да хвърля последен поглед към Коледно-новогодишни празници 2011 и да ви се похваля с подаръците, които получих тази година.

Съжалявам, че не мога да покажа съдържанието на кутийката (в момента е за скъсяване), но и самата тя е много красива.

Снимките сами говорят за себе си. Мога само да кажа, че съм безкрайно доволна и много щастлива от всички подаръци! :)

И, разбира се, не може да мине без сама да се наградя по някакъв начин. Ето го и моят скромен подарък от мен за мен :)

Новогодишни (по)желания

           На прага на Новата година сме, а светът не се е променил. Иска ми се да напиша нещо оптимистично, но последните дни от годината съвсем не са такива, поне при мен. Редовно получавам доказателства, че хората никога няма да се променят и лошите им качества са дълбоко вкоренени в тях, колкото и да се опитват да ги прикриват. Неграмотността прогресира, плиткоумието дерзае... И всички тези тъжни изводи на прага на нещо уж ново.

Как да продължим? Как да вървим напред? Когато народът спи. Когато на никого (или поне на повечето) не му пука откъде изгрява Слънцето, камо ли кой го управлява или кой живее живота му вместо него... Овцете продължават да вървят след своя овчар, без да се замислят накъде ги води той.

          Какво да си пожелая на прага на Новата година? Може би всичко ще бъде излишно, ако животът свърши през 2012. Само че в сърцето ми все още има искрица вяра, че това няма да се случи. Това ще си пожелая тази година. Още вяра и сила, за да променя поне хората, с които се сблъсквам в дните си... За да накарам поне един слепец да прогледне... Тогава може би ще заживеем в един по-хубав свят и следващата година ще мога да напиша нещо розово. :)

          Весело посрещане на Новата година! Празнувайте като за последно, защото не се знае какво ни очаква! И мечтайте! Дайте воля на въображението си, имайте вяра в себе си и упоритост, защото без тях сме за никъде! Вярвам, че аудиторията на моя блог се състои от ведри, амбициозни и интелигентни хора, на които пожелавам да продължават в същия дух и да гонят нови върхове, защото винаги може и още! :) Весела Нова година!

Малко рисуване и други ненужности

            Напоследък в мен се пробуди някаква креативност. Тя винаги си е била тук, но просто в последната седмица е по-действена. Успявам да свършва страшно много работи за кратко време, че и време за забавление ми остава, което е най-важното. Засега от нищо не се лишавам, но април месец наближава, а с него вероятно и пробния за Софийския. Време беше да съобщя новината, че най-накрая твърдо съм се решила да уча там - Софтуерно инженерство или Компютърни науки. Но за да не отсвиря съвсем от математика от време на време позволявам и на дясната половина от мозъка си да се изяви - с писане и напоследък с рисуване (не че ми се отдава). Другото важно нещо е, че вече си имаме чудесна коледна елха - естествена! Може би съм споделяла, че без мириса на елхата за мен Коледата не е Коледа. Що се отнася за подаръците - май вече са измислени и тази седмица трябва окончателно да приключа с тях.

Коледа е! :)

ПП: Освен това пускам една картинка с напредъка ми в рисуването. Или по-скоро в оцветяването. Говоря за качествено оцветяване - със светлосенки и всичките му там ефекти, които го правят да изглежда естествено. Аз съм още в самото начало, както ще видите от простите картинки, които имах да оцветя, пък и съвсем не се справям толкова добре, но все пак -> тук.

Коледна украса

           Ето че сме на прага на най-големия христиански празник и аз най-накрая отворих място в графика си, за да си украся стаята. Ето и какво се получи, макар и малко скромно. :)

                              Рафтовете ми са леко поразхвърляни, но пък имат коледен вид. :)

                 Плюшеният чук е подарък от Франц. ^^ А пингвинчето е от любимата ми кола. :D

                   Ето го и сладкия Мечо. Честно казано, по-красив мечок не съм виждала през живота си. Обожавам го! Затова си има и специално отредено място в стаята ми. :)

И скромната ми елхичка. :)

А това сътворих върху прозореца ->

А това украсява входната ни врата :) (малко е дрипаво, горкото :D)





Весела Коледа! : ) Хо-хо-хо!

Добре че е Интернет... ;)

Пак ще си говорим за Интернет. Понеже е нашумелица. И понеже се чудя дали и вие сте пристрастени...
Винаги главицата ми е била вълнувана от въпроса „Абе аз как живеех, преди да го има това и това?“ Понеже технологичният процес е изключително засилен през последните години и като че ли се ускорява още и още, а ние учудващо бързо се приспособяваме към неговите темпове, е нормално да си задаваме въпроси от този характер.
Аз без Интернет - не мога. Или поне не искам - това вече е въпрос на избор, а не на зависимост. Понеже той е като прозорец към един по-друг свят, където хората са такива каквито искат да са, но пък и доста по-често им е по-лесно да изразят истинската си самоличност в Интернет, отколкото на живо. Когато нямам Интернет, се чувствам все едно затворена в празна стая, в която трябва да прекарам няколко дни. Не че нямам други хобита или интереси - о, напротив, имам! Но така, докато ги върша, мога да наблюдавам какво правят и хората (чрез Фейсбук), без да бъда забелязана или заподозряна в каквото и да било. Чудесна технологична мантия невидимка, а? :)
Освен това добре че е Мрежата, иначе сигурно щях да си остана неизслушана. Просто никога на глас не бих могла да кажа повечето от нещата, които пиша тук. И може би тези, които ме познават, смятат, че съм съвсем различна на живо. Но аз съм същата, просто мисля твърде много, преди да кажа нещо пред някого - дали ще прозвучи добре, какво ще си помисли, как ще го приеме. Защото клавиатурата никога не остава наранена от моите думи, а мониторът ги отразява всичките до една. Съзнавам, че това е глупаво. Може би страх, може би липса на увереност, а най-вероятно - стремеж към перфекционизъм.
Обикновено пиша, надявайки се определени хора някога някак си да попаднат на написаното и да се досетят, че е писано за тях. Само че това е твърде наивно, от една страна, и неразумно - от друга. Защото, ако те някога разберат, означава, че моят шифър ще бъде разкодиран, а това би скъсало душевната ми струна. Добре, че е Интернет, та поне надежда да има да ме чуят (... прочетат)...

Коледна подготовка :)

Хайде, време е вече! Чуваш ли веселият ѝ звънлив смях? Иде чак от Балкана... Наближава, наближава. Скоро ще е съвсем близо и ще изпълни дробовете с мирис на курабийки и смола от безбройните си елхи. И онзи трепет... да, блясъкът на детските очи, отразяващ се в белите снежинки... Време е да се подготвим, за да я посрещнем подобаващо и тази година...

          Пак е Коледа. Трудно е да не мисля за нея, след като всеки ден минавам през чудно украсено място в Пловдив. От няколко години площадката пред голямата сграда (която не знам точно какво представлява), намираща се на автогара Север, се превръща в коледен рай. Последното изречение не беше художествена измислица. Наистина трябва някои ден, докато чакам автобуса да снимам тази снежна приказка. Такава чудна гледка рядко се вижда.

          А утре ще потърся украса за стаята си. Сега, когато вече имам лично пространство, искам то да отразява точно мен и душевността ми. Ще превърна кътчето си в коледна приказка, навяваща спомени за далечната Лапландия и за тъжно отминалото детство, когато още вярвахме в Дядо Коледа. Скоро трябва да се сдобием и с елха. Не мога да си представя Коледа без естествена елха, лъхаща на смола и свежест, както и без бял пухкав сняг.

Избирането на подаръци, макар не съвсем лесно, е едно от най-интересните неща покрай Коледа. Да обикаляш украсени магазини, от които звучи коледна музика, е повече от вдъхновяващо.

         А на самия ден ще стана отново, както преди години, в 3 часа през нощта, за да проверя дали добрият старец вече не е минал през нашата къща, или пък ще се надявам да видя поне парченце от кожуха или чувала му, докато преминава през комина. :)

На Коледа ставали чудеса... :)

Дали аз закъснях или времето бързаше?

Дали аз закъснях или всичко бе сън?

Отшумя като приказка, каквото ни свързваше...

Отшумя като празничен звън...

       А как бързо минава и се мени времето... Опиташ ли се да го хванеш в шепи, ще осъзнаеш, че всъщност току-що си изгубил цяла вечност. Необуздаемо и неразгадано. Вечно, но и непостоянно... Илюзия и истина. Никой не знае какво представлява. Дали си го въобразяваме или реално го има? Дали не е постоянна величина? Дали всяко нещо, случило се някъде назад във времето, не продължава да се случва и сега, просто някъде там във времето, в паралелен свят?

Не знам, но факт е, че пораснах. Времето и през мен мина на бърза ръка. Разроши детските ми плитки и вля в наивния ми поглед истината за живота. Даде ми любовта, за която само бях чела в книгите, и ме провокира към нови върхове. Захвърли куклите от стаята ми и ги замени с дрехи и гримове, които самата мен да превърнат в кукла. Детските книжки отдавна са скрити там, където могат да ги четат само мишки, а на тяхно място в библиотеката ми са книгите за живота. Колко бързо пораснах! И колко е трудно да осъзная, че това няма да се върне! Никога отново няма да мога да стана в 7 часа сутринта в събота, за да отида да купя вестник, който да изчета от край до край, без да разбирам повече от половината неща... Никога отново няма да въртя обръч с безгрижието на детството, а колко бях добра в това... И никога, никога отново няма да слушам с очудване приказки, които баба да ми чете вечер, преди да заспя... Колко е лошо времето! Колко е тъжно порастването!...