неделя, 27 ноември 2011 г.

Дали аз закъснях или времето бързаше?



Дали аз закъснях или всичко бе сън?
Отшумя като приказка, каквото ни свързваше...
Отшумя като празничен звън...

       А как бързо минава и се мени времето... Опиташ ли се да го хванеш в шепи, ще осъзнаеш, че всъщност току-що си изгубил цяла вечност. Необуздаемо и неразгадано. Вечно, но и непостоянно... Илюзия и истина. Никой не знае какво представлява. Дали си го въобразяваме или реално го има? Дали не е постоянна величина? Дали всяко нещо, случило се някъде назад във времето, не продължава да се случва и сега, просто някъде там във времето, в паралелен свят?
Не знам, но факт е, че пораснах. Времето и през мен мина на бърза ръка. Разроши детските ми плитки и вля в наивния ми поглед истината за живота. Даде ми любовта, за която само бях чела в книгите, и ме провокира към нови върхове. Захвърли куклите от стаята ми и ги замени с дрехи и гримове, които самата мен да превърнат в кукла. Детските книжки отдавна са скрити там, където могат да ги четат само мишки, а на тяхно място в библиотеката ми са книгите за живота. Колко бързо пораснах! И колко е трудно да осъзная, че това няма да се върне! Никога отново няма да мога да стана в 7 часа сутринта в събота, за да отида да купя вестник, който да изчета от край до край, без да разбирам повече от половината неща... Никога отново няма да въртя обръч с безгрижието на детството, а колко бях добра в това... И никога, никога отново няма да слушам с очудване приказки, които баба да ми чете вечер, преди да заспя... Колко е лошо времето! Колко е тъжно порастването!...

1 коментар:

  1. Тъжно друг път. Тъжно е, ако си го направиш тъжно. Ако решиш, че всичко ти е ясно вече и няма приказки, няма магия...

    А можеш да продължиш цял живот да възприемаш с любопитство и учудване света - той е извънредно сложен и винаги има нови неща.

    Виж, за безгрижието е така. За да сме безгрижни през детството, други са поемали грижите. Идва след това нашият ред.

    ОтговорИзтриване