четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Друга?

Не живях на друг живота, смелите сами се борят...

           Прекрасна песен. Мога да я слушам по цял ден и да си въобразявам, че и аз мога да я запея. Звуковете и думите й се преплитат в душата ми и като меч прорязват сърцето ми. Дори да я изкрещя, не мога да накарам сърцето си да я последва. Разумът също е безсилен пред доводите на чувствата. И този път... наистина не съм смела. Всъщност кога съм била? Дори да се опитвам да се възвися чрез писане за върховни човешки идеали, моето сърце отново си е влюбено и подвластно на магията, а това неминуемо пречи на разума да следва верния път.
        Аз, напук на лирическата героиня на песента, се готвя да заживея нечий друг живот... Приготвям се да постигна това, за което знам, че силите ми стигат, но не и да ги надхвърля и да си докажа за пореден път, че мога и повече. За това се иска много смелост и никога досега не е било толкова важно. Нито пък толкова трудно...
За моментите, когато наистина ми се иска да бях по-смела отколкото съм... Просто да бях друга...


Няма коментари:

Публикуване на коментар