Отдавна не съм сядала да попиша като хората в блога си, но пък затова сега кипя от енергия и потенциал. Напоследък ми се случват все хубави работи и въобще не мога да се оплача. Доволна съм и се радвам на живота. От време на време имам своите моменти на недоволство и депресивно състояние, но те бързо избледняват на фона на цялото щастие, което ме облива постоянно. С какво ли го заслужих? (mm) Като се замисля, това няма значение, важното е да съумея да го запазя. За сметка на това пък почти непрекъснато трябва да уча (или по-точно да решавам задачи и да разучавам смахнати езици за програмиране), но пък нали „който се учи, той ще сполучи“. Няма начин да ме контра-аргументирате. Нито пък трябва да оставате с впечатлението, че говоря за безвкусни и скучни уроци в даскало или пък за некадърни учители (защото другите са малко). Просто, когато наистина държиш да постигнеш и научиш нещо в живота, трябва да го постигнеш съвсем сам и на никого да не разчиташ. Хората са доста преходни елементи и е глупаво да чакаш на някого да му дойде настроението, животът просто ще мине покрай теб. А старанието невинаги остава невъзнаградено. Пък и в крайна сметка го правиш за себе си, не за някой друг. Не знам как някои хора живеят, без да правят нищо съществено. Аз, например, съм готова да стана и в пет сутринта, за да почета хубава книга или нещо интересно от Интернет, или..., или... Иначе обичам да си поспивам, затова и проспах един голям шанс за безплатно обучение по журналистика, но ще сменя темата, че иначе ще си изям ушите. :D Явно 1000 стипендии са ми достатъчни за сега. Междудругото е доста интересно да си част от тях. Нямам търпение да се възползвам от възможността за консултация с учени и специалисти. Каквато съм си любопитна, сигурно ще ги засипя с въпроси. Да живее любопитството! ^^ Предполагам то ме доведе дотук и искрено се надявам да ме води и занапред, защото е изключително вдъхновяващо! :) Е, толкова засега. Надявам се скоро пак да пиша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар