Като чуя думата цирк, в главата ми първо изскачат не клоуните с червените носове, не и камилите, нито пък слоновете. В мислите ми се визуализира не друго, а картината на българската държава. Не че нямам мнение по въпроса с политиката (за пристрастие не може да се говори, защото така или иначе „всички са маскари“), но да го излагам публично тук би било равносилно на това да вляза в клетката на лъва, така че предпочитам да го запазя за себе си.
Често обаче размишлявам по тази тема накъде отиваме. Докато преди известно време бях убедена, че не искам да напускам България, сега все си мисля, че просто Трябва, иначе и децата ми ще трябва да преминат през всички тези безумия, през максимата „лява ръка, десен джоб“ и през мизерията, нямаща нищо общо с гордостта да се наречеш „българин“. Каква ти гордост! То си е срам да кажеш „Да, аз съм от онези, които позволяват да ги лъжат и да крадат от тях!“