понеделник, 18 август 2014 г.

Да си си на мястото


Преминах през много. Сълзи, болка, страдания. Падания и ставания. Фалшиви усмивки, фалшиви приятели, фалшива любов. Държах се и стисках зъби, защото знаех, че някой ден щастието ще ми се усмихне. Вярвах, че тези, които преминават през най-голямата болка, са тези, на които им предстои най-голямото щастие. Вярвах също че Господ няма да ми даде повече отколкото бях способна да понеса.
В живота има добри и лоши периоди. Имало е времена, в които не съм вярвала в нищо и съм се молела да свърши, моменти, в които нещата, които обожавам, са ми били безинтересни. Но стиснах зъби и продължих. Някак си. Не вярвах, че ще го направя. Не вярвах в себе си и в силите си. Често съществото ми беше на ръба. Всичко се струпваше наведнъж и беше от трудно по-трудно.
И когато след трудностите изгрее слънце, няма по-голяма радост, няма по-приятно чувство на облекчение. Когато най-накрая се чувстваш пълноценен, истински, когато си на мястото си. Сърцето на врата ми е знак, че май открих мястото си. (:

Няма коментари:

Публикуване на коментар