Понякога щастието ни прави по-подозрителни, по-предпазливи, по-дръпнати... Не вярваме, че можем да сме толкова щастливи и гледаме със съмнение на всяко хубаво нещо, което ни се случва, търсим и най-малкото камъче,в което да се спънем, или трънче, забодено в петата. Понякога толкова се вглеждаме в малките несъвършенства, че можем да ги превърнем в големи камъни, които да преобърнат каруцата. Страхувам се да не се поддам отново на фалшиви съмнения, които да разрушат всичко чисто и истинско. Страхувам се и от обратното - от връзка без никакви съмнения и тревоги, която би довела до скука и загуба на желанието. Сега имам всичко - и желание, и тръпка, и спорове, и сълзи, и вълнение. Толкова отдавна не съм имала всичко това на куп, че е странно. Все едно отново е едно ново усещане, с което трябва да свикнеш. Знам, че говоря само за това, но тук единствено се чувствам свободна да споделя. Сред хора, които не ме познават. Преди постоянно говорех за връзките си с всеки - близък, далечен, обичах да споделям и да се хваля. Това сега си го пазя вътре за мен си. Рядко говоря за него дори с най-близките си приятелки. Споделям само отгоре-отгоре, да не кажат, че крия. Искам да си го запазя чисто и истинско само за себе си. Честно казано някои хора се учудиха, че не искам да говоря за него, мислят, че не е толкова важен за мен. Но аз не говоря точно защото е важен. Просто не искам хорската завист да развали това между мен и него. Виждам как времето го задълбочава, ставаме си все по-близки, хубаво е и искам да го запазя. А затова не са нужни хора, нужни сме си само ние двамата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар