Единни в многообразието

На този свят в точно този момент има над 7 милиарда души. Някои може би плачат, други сигурно са на крилете на щастието на любовта, трети чувстват угризения на съвестта и бягат уплашени. Независимо от това те всички чувстват, смеят се, плачат, обичат и мразят.
Въпреки всички еднаквости обаче, ние всички имаме своя индивидуалност, свои стремежи и мечти. Реагираме по-различни начини на еднакви събития, обичаме или не харесваме различни неща, изпитваме различни чувства. Цялото това многообразие прави света толкова пъстър, красив. Изпълва го със смисъл и ни позволява да изберем какви искаме да бъдем.
Жалкото е, че света не винаги разбира това. Приети са определени стериотипи, които се считат за нормални и в рамките на рационалното. Очаква се всички хора да се движат в тези рамки. Този, който има по-особени разбирания обаче, веднага бива заклеймен и означен като "различен".
Но задаваме ли си въпроса "Какво всъщност е да си различен? Какъв смисъл влагаме в това понятие?" Да си различен е да покажеш кой си всъщност, какъв си. Това аз бих го нарекла "проява на индивидуализъм".
Факт е, че във всеки един от нас има по нещо по-странно, което останалите нямат или поне голяма част от останалите. Отклоненията от стериотипите обаче не се приемат от обществото. Затова милиони, дори милиарди души се стремят да избягат от "различното" в себе си, мислейки го за нещо грешно, страхувайки се да го приемат.
Приемането на общите ценности не е лошо в известна степен, но прекаленото уеднаквяване и загуба на собствената личностна характеристика вече е огромен проблем.
Най-цветущият пример, който мога да дам на българското общество, е все по-нарастващата загуба на индивидуалност при момичетата, стремящи се да подражават на чалга идолките си. Тази загуба беше особено слабо изразена при представителите на другия пол, но през последните години намери горещи последователи и сред тях. А всички те претендират, че са различни от другите. А всъщност са част от стадото. Защото да си различен в този свят означава да си себе си. А това, че зад килото фон дьо тен, най-вероятно си различен, няма как да го разберем.
За да станем едно цяло общество, трябва да приемем другия с всичките му предимства и недостатъци, да свалим маските и да загърбим омразата. Едва тогава ще бъдем "Единни в многообразието", както са казали основателите на Европейския съюз.

Какво ми липсва в България?

След предишната ми статия („Аз съм българче, обичам...“, която незнайно по какви причини се измести над тази), в която говорех за хубавите неща в България, за доброто, което все още го има, ми зададоха въпроса дали все пак има нещо, което ми липсва в България, което не харесвам и от което имам нужда. Всъщност как бих могла да отговоря, когато не съм излизала от родината си. Чувала съм за чистите улици в чужбина, за усмихнатите хора, за приветливостта. Но пък и българите не сме чак толкова лоши, като изключим постоянната ни склонност към песимистични мисли и недоволството.
Иначе сме гостоприемен народ, има далеч по-студени от нас. Поне по думите на Алеко Константинов, който е описал американците като доста хладна нация в "До Чикаго и назад".
В България ми липсват само хората с идеали и ценности. Не че ги няма, но като че ли са изчезващ вид. Някои живеят от ден за ден, други пък като че ли минават през живота на забързан кадър, не се спират да му се порадват, нямат амбиции... Не знам как бих живяла аз без амбиции. Смисълът като че ли се крие точно в тях...
За да стане България една държава с условия като тези на останалите държави в Европа, е нужно първо да се променим ние, хората. Много възможности за развитие липсват в родината ни, защото когато се появи нещо благоприятно, ние го поглеждаме скептично и отминаваме, без да оставим нашия дял в развитието му. Така много стойностни инициативи само са минали оттук и са си заминали, защото е нямало кой да се възползва от тях.
Все пак откакто сме в Европейския съюз се появиха доста подобрения, както и много нови шансове за талантливите българия на територията на родната страна. Но ще бъде необходимо да се положат още много усилия, преди да стигнем нивото на европейците!