Перспективи за развитие...

Работата е станала неделима част от живота на повечето хора. Нормално е, нали трябва все пак да се изхранваме по някакъв начин. За добра работа се борим цял живот, но в този кризисен период, завладял света в момента, намирането изобщо на каквато и да е работа е трудно, пък да не говорим за нещо наистина доходоносно и приятно.
Преди години не го осъзнавах, но сега разбирам, че е голям плюс да си тийнейджър и да работиш лятото. Мисля, че удоволствието да си изкараш сам пари за нещо, което харесваш и искаш да имаш, е несравнимо. Пък и така ставаш някакси по-независим. Да, обаче преди години бях малка, а сега сме в криза и в един не много голям град, в който възможностите никак не са неограничени.
Какво е разрешението? За себе си още не съм го открила, но всякакви идеи са добре дошли. За това именно пиша по тази тема.
Единствената перспектива, която виждам за все още учащо 18-годишно момиче, е да бъде я сервитьорка, я продавачка в магазин. Но това не е особено благонадеждна работа. Да речем, че това няма значение, все пак в тийнейджърските години 350-400 лв. на месец според мен са напълно достатъчни, при условие, че не трябва да плащаш нито данъци, нито сметки, нито пък да се грижиш за деца. Но пък вече и такива не търсят или пък, ако търсят, не плащат.
В Интернет има около милион сайта, които предлагат "лесно изкарване на пари", за да примамят все още неопитните тийнеджъри. Не искам да бъда твърде крайна и абсолютен песимист, но в повечето случаи не може да се припечели от такива сайтове. Само губят времето, за сметка на това печелят рекламодателите, върху чиито реклами кликате, но вие нищо не получавате от това. С цената за клик от 0,01 цент ще са ви нужни около 100 години, за да стигнете до минималната сума за изплащане, затова не се заблуждавайте.
Единствената интернет инициатива, в която виждам бъдеще е фрийлансингът. За него пък трябват широки познания в една или няколко области, опит, който да може да се покаже нагледно, и добри комуникативни способности с клиенти. Трудно би било за тийнейджър да се развие в този бизнес, но пък младежките години могат да бъдат използвани за развитие на гореизброените знания и по-късно развитие в областта. Чувала съм за много хора, които се занимават само с това и печелят по-добре от приятелите си, които са на постоянна работа. Може би с това възнамерявам да се занимавам и аз след няколко години. Мисълта, че ще ти плащат толкова, колкото си си заслужил, (нещо, което нерядко липсва в България), може да бъде много съблазнителна.
Затова се учете сега, докато е време! Не, нямам предвид в българската образователна система. Тя отдавна е доказала, че знанията, които дава, са на практика неприложими. Сам човек за много по-малко време може да постигне стотици пъти повече отколкото за 12 години в училище! Нужни са само хъс, амбиция и желание да можеш...
И не, това не е агитация... Просто размисли, от които може би някой ще извлече полза... :)

За нашата и другите... страни

Емигрирането на българите в чужбина се превръща във все по-сериозен проблем за страната ни. Съществен е процентът на българското население, пребиваващо в чужбина, а по последни данни още 200 000 души се готвят да напуснат страната, като броят им расте главоломно.
Изкушенията и възможностите, които ни предлага емиграцията не са малко. За същия труд, който извършваме в България, там биха ни плащали четворно и петорно. Образованието е на много по-високо ниво, учениците и студентите не са затормозявани с много излишен материал, както е тук. Условията за живот са много по-приемливи, дори добри. А законите се спазват.
...или поне така казват тези, които имат по-широк поглед върху нещата.
Да давам мнение, би било необективно. Не съм посещавала чужбина, всичко, което знам, е чувано от хора, които са емигрирали, или пък от всеобщото мнение.
Лично аз не смятам, че нещата са толкова розови. Всяка страна има своите добри и лоши страни. Но щом положението и резултатите са по-добри, хората са по-доволни, значи все пак има нещо, което е по-добре изградено - образователната система, законите...
Да емигрирам за мен никога не е било идея-фикс. Всъщност даже не е било идея. Може би защото все още не съм се срещала със суровите условия на това да работиш, за да изхранваш семейство или пък защото все още имам известно време до университета. Но все си мисля, че ще успея някак си да се справя и тук, и то не в смисъл, че ще успея да свържа двата края, а че ще се справя наистина добре и ще водя един прилично устроен живот. Вероятно си поставям доста висока цел, но пък винаги съм си падала по такива и успявам да ги постигна с упоритостта си, макар че в повечето случаи все има някой, който ще ме нарече "Мечтателка“. Удоволствието след това да кажеш на този човек „Ето, видя ли, ти каза, че не мога, но аз успях въпреки това.“ е безценно.
Не искам да уча или работя в чужбина, но пък не бих отказала да опозная други страни и хоризонти. Обожавам да пътувам! Знам, че е невъзможно, но с удоволствие бих се докоснала до всяко съществуващо кътче на Земята (и не само). Бих пътувала с всичко - с кораб, със самолет, с влак (без значение, че леко се страхувам от първите две).
В крайна сметка живеем на една прекрасна планета, едно чудо в нашата Слънчева система и си заслужава да я опознаем!

Какво ми липсва в България?

След предишната ми статия („Аз съм българче, обичам...“, която незнайно по какви причини се измести над тази), в която говорех за хубавите неща в България, за доброто, което все още го има, ми зададоха въпроса дали все пак има нещо, което ми липсва в България, което не харесвам и от което имам нужда. Всъщност как бих могла да отговоря, когато не съм излизала от родината си. Чувала съм за чистите улици в чужбина, за усмихнатите хора, за приветливостта. Но пък и българите не сме чак толкова лоши, като изключим постоянната ни склонност към песимистични мисли и недоволството.
Иначе сме гостоприемен народ, има далеч по-студени от нас. Поне по думите на Алеко Константинов, който е описал американците като доста хладна нация в "До Чикаго и назад".
В България ми липсват само хората с идеали и ценности. Не че ги няма, но като че ли са изчезващ вид. Някои живеят от ден за ден, други пък като че ли минават през живота на забързан кадър, не се спират да му се порадват, нямат амбиции... Не знам как бих живяла аз без амбиции. Смисълът като че ли се крие точно в тях...
За да стане България една държава с условия като тези на останалите държави в Европа, е нужно първо да се променим ние, хората. Много възможности за развитие липсват в родината ни, защото когато се появи нещо благоприятно, ние го поглеждаме скептично и отминаваме, без да оставим нашия дял в развитието му. Така много стойностни инициативи само са минали оттук и са си заминали, защото е нямало кой да се възползва от тях.
Все пак откакто сме в Европейския съюз се появиха доста подобрения, както и много нови шансове за талантливите българия на територията на родната страна. Но ще бъде необходимо да се положат още много усилия, преди да стигнем нивото на европейците!