събота, 28 май 2011 г.

За нашата и другите... страни

Емигрирането на българите в чужбина се превръща във все по-сериозен проблем за страната ни. Съществен е процентът на българското население, пребиваващо в чужбина, а по последни данни още 200 000 души се готвят да напуснат страната, като броят им расте главоломно.
Изкушенията и възможностите, които ни предлага емиграцията не са малко. За същия труд, който извършваме в България, там биха ни плащали четворно и петорно. Образованието е на много по-високо ниво, учениците и студентите не са затормозявани с много излишен материал, както е тук. Условията за живот са много по-приемливи, дори добри. А законите се спазват.
...или поне така казват тези, които имат по-широк поглед върху нещата.
Да давам мнение, би било необективно. Не съм посещавала чужбина, всичко, което знам, е чувано от хора, които са емигрирали, или пък от всеобщото мнение.
Лично аз не смятам, че нещата са толкова розови. Всяка страна има своите добри и лоши страни. Но щом положението и резултатите са по-добри, хората са по-доволни, значи все пак има нещо, което е по-добре изградено - образователната система, законите...
Да емигрирам за мен никога не е било идея-фикс. Всъщност даже не е било идея. Може би защото все още не съм се срещала със суровите условия на това да работиш, за да изхранваш семейство или пък защото все още имам известно време до университета. Но все си мисля, че ще успея някак си да се справя и тук, и то не в смисъл, че ще успея да свържа двата края, а че ще се справя наистина добре и ще водя един прилично устроен живот. Вероятно си поставям доста висока цел, но пък винаги съм си падала по такива и успявам да ги постигна с упоритостта си, макар че в повечето случаи все има някой, който ще ме нарече "Мечтателка“. Удоволствието след това да кажеш на този човек „Ето, видя ли, ти каза, че не мога, но аз успях въпреки това.“ е безценно.
Не искам да уча или работя в чужбина, но пък не бих отказала да опозная други страни и хоризонти. Обожавам да пътувам! Знам, че е невъзможно, но с удоволствие бих се докоснала до всяко съществуващо кътче на Земята (и не само). Бих пътувала с всичко - с кораб, със самолет, с влак (без значение, че леко се страхувам от първите две).
В крайна сметка живеем на една прекрасна планета, едно чудо в нашата Слънчева система и си заслужава да я опознаем!

Няма коментари:

Публикуване на коментар