събота, 14 май 2011 г.

Аз съм българче, обичам...

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!

/Хр. Ботев/


Българите имаме много изкривено разбиране за нещата. Постоянно в някакви форуми или сайтове виждам фалшиви патриоти, сложили си българското знаме за аватар, постоянно скандиращи как трябва да опазим българското, как трябва да се спре „изтичането на мозък“ в чужбина, колко велика е България и колко смели и достойни прадеди имаме. На пръв поглед това не изглежда лошо. Но в следващия момент се оглеждам около себе си и не виждам нищо, което би могло да се нарече резултат от думите на тези „родолюбци“. Така стигам до извода, че това са голи думи, които дори самите те едва ли осъзнават. Най-интересно става, когато същите тези патриоти, както ги беше нарекъл и Христо Ботев в едноименното си стихотворение, почнат на висок глас да разгласяват в колко скапана държава живеят и в последствие евентуално се изнасят в чужбина. Родолюбието в наши дни за мен е повече от изкуствено. Даваме живота си за родината, борим се за по-добри условия в нея, но всичко е само на думи. Уж чакаме някаква добра кауза, която да предприемат управниците, искаме добри новини, а не всекидневните за ранени, убити, изнаселени и тем подобни. А когато такова нещо се появи, всички изведнъж скачат срещу него и казват: "Толкова сериозни проблеми има България, а правителството тръгнало да се занимава с глупости." Е, извинявайте, ама на вас не може да ви се угоди!

Снимка: President.BG

През 2003 година Президентът Георги Първанов учреди наградата Джон Атанасов. От тогава всяка година тази награда се дава на млад българин със значителни приноси в областта на информационните и компютърни технологии. С годините се появиха още поднагради, ако мога да си позволя да ги нарека така, на въпросната награда. Например, награда "Джон Атанасов" за ученици. На мен тази инициатива ми харесва много. В днешни времена компютрите са неразделна част от ежедневието, за добро или лошо. Като човек, заинтересуван от тези неща, се възхищавам изключително много на умовете, изобретили и подобряващи тези машини, а те са много, като вземем предвид скорострелното развитие на технологиите. Най-хубавото от това, че България е с особено висок принос в тази област. Можем да сме горди от факта, че Джон Атанасов е от български произход. Какво повече от това?
Като по-любопитна, реших да поразгледам в интернет пространството какви са отзивите за наградата. Не знам дали бях учудена или по-скоро разочарована до краен предел от българското общество, когато прочетох коментарите в Интернет. България нямала нужда от такива неща, имало по-важни проблеми за разрешаване, а тази награда била ненужна и безсмислена. Да, разбира се, така е! Защо да не залеем вестниците и Интернет медиите с информация за софийския боклук или кой щял да почисти снега на София, или пък с нещо свързано с Бойко Борисов, вместо да прочетем нещо хубаво, което да ни накара да се усмихнем. После защо ни бил лош животът... Какво да му е хубавото? Събуждаме се намръщени, защото ни предстои да работим в следващите няколко часа, взимаме вестник и с големи букви прочитаме поредното зловещо заглавие, илюстрирано с невероятни кървави сцени, от които на човек му се струва, че е попаднал в страховит филм на ужасите. През целия ден сме в лошо настроение заради подобни събития, а те валят и валят отново над нас. Защо не можете да разберете, че с това няма да промените нищо? Защо вместо да се зареждате с негативни емоции още от сутринта, не прочетете нещо хубаво, което да ви накара да се усмихнете?
Аз не разбирам нищо от политика за сега, но Георги Първанов наистина има добро излъчване. Харесвам го много. И ето, човекът решил да направи нещо добро, иска да подобри страната, да има повече възможности за умните хора, защото няма как да тръгнем към по-хубаво без тях. А вие, несвикнали с хубавото, скачате скептично и си искате обратно кървавите сцени във вестниците.
Може би ще кажете, че съм сложила розовите очила, които ми пречат да видя истината. Нека е така! Вие можете да продължавате да носите черните и да се надявате, че някога животът ви ще се подобри!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар