вторник, 31 май 2011 г.

На кого му пука?

Имаше един такъв период в моя недълъг живот, в който все се опитвах да се убедя, че не ми пука. Така де... защото беше най-лесният възможен изход. Беше в пубертета, който сега си мисля, че е поприключил вече, но пък всъщност реално може да се случи на всеки. Да изпаднеш в депресия и да се самоубеждаваш по цял ден във мъдри истини, за които по цяла нощ размишляваш, всъщност не е толкова рядко явление, колкото ни се иска да бъде, а и никак не е приятно. Причините за достигане до това положение не са никак малко, но да не се отклонявам от темата.
Забелязвам все по-често във Фейсбук тинейджърки (на моята тогавашна възраст) да пишат с еднокилометрови букви колко били щастливи, като осъзнали, че всъщност не им пукало. Тук идва ред на един въпрос с повишена трудност, който не мога да пропусна да задам: „А мислите ли, че на някого му пука колко ви пука на вас? И впрочем доколко сте искрени, щом го публикувате по пет пъти дневно на стената си под най-различни форми?“ За такъв непукизъм още не бях чувала, но „технологиите“ напредват бързо, няма спор. Честно да ви кажа, не е баш като да не ви пука. (Пропуках се вече от повтаряне.) Тук е мястото да спомена песента от предишната си публикация, защото в случая отново ми звучи на място.
Такова нещо като "не ми пука" няма, мили мои. Защото, ако не ви пукаше, нямаше този израз да се пукне върху всеки ваш статус в нашумялата социална мрежа, за която споменах по-горе. След време ще осъзнаете, че е по-добре, че ви е пукало... защото без болка, няма и радост. А нали все пак някой трябва да се заинтересува да ги изживее! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар