Харесваш ми, все по-близък ми ставай...
Харесваш ми неприкрито небрежен...
Не че ще те искам винаги, но те искам сега. Не че очаквам нещо повече от хубава компания, но пък държа да я имам. Не че не мога да продължа и без да те има в живота ми, но предпочитам засега да те имам. Преля ми чашата от прекалено мислене и впрягане, от прекалено влагане на сърце и душа във всичките ми взаимоотношения с хората и най-вече мъжете. С теб се чувствам свободна, необременена от мисли тип „дали... или...“. Просто мога да съм себе си и да правя каквото си искам. Харесвам се, когато съм около теб. Не ме превърна във влюбена глупачка, някакси успях да запазя силното си, независимо и самоуверено Аз покрай теб, без да имам проблем да си призная, че ми харесваш и че бих искала да те видя. Там е разликата между теб и другите. С тях се чувствах глупаво и неприлично-зависима, когато трябваше да направя самопризнания от този вид. С теб се чувствам дръзка и още по-самоуверена. Чудя се за теб каква е разликата между мен и другите, защото е почти невъзможно да ме убедиш, че няма такава... Знам го, и аз ти харесвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар