Какъв човек?

Какъв човек съм аз, запитах се днес. Обикновено избягвам да поставям себе си в рамки. Днес съм една, утре съм другата й крайност. Мога да обичам безумно и да мразя унищожително в едно и също време, един и същи човек. Харесва ми това, че съм гъвкава и умея да се приспособявам към ситуацията, ако е крайно наложително. В други случаи пък приспособявам ситуацията към себе си. Факта, че нямам крайно определени качества, прави ли ме по-малко добър човек? Пък и представата за добро е изключително размито понятие. Понякога ми се иска да съм като другите - една и съща, последователна. Друг път си мисля - защо пък да съм толкова скучна? Това, че всеки ден се събуждам с различно лице прави животът ми доста по-интересен, изненадвам и самата себе си. Надхвърлям възможностите си, постигам неща, за които не съм и мечтала.
Не харесвам изпадането в крайности. Как може човек да реши, че мрази нещо и да го мрази цял живот? Аз съм устроена така, че и в най-омразните си неща да намирам нещо, в което да се влюбя, нещо, което да обичам. И ако днес съм ядосана на целия свят и на слънцето, което свети през прозореца ми, утре за мен то ще е най-красивото нещо на Земята и ще го обичам безумно.
Такъв един човек съм... Не мога да се сложа в шаблон. Веднъж съм последователна, друг път разхвърляна, понякога съм лоша, добра, импулсивна, сдържана, смела, плаха, на седмото небе, някъде между деветте кръга на Ада. На моменти съм мълчалива, в други не могат да ми затворят устата, смея се и след момент плача, сякаш никога не е имало усмивка на устата ми. Но се обичам такава! Винаги ми е интересно да не знам какво да очаквам от самата себе си.
Не държа винаги да съм права, обичам да ме оборват, но да го правят правилно и вярно, но когато съм права, съм права и се бия до кръв да докажа, че това е така. Относно победата имам друго мнение - там винаги трябва да съм победител. Но самата загуба отново е вид победа за мен, защото умея да се уча от грешките си.
Не държа никой да ме харесва такава. Но ако не ме харесват такава каквато съм, не бих направила компромис, за да се променя, поне не драстично. Защото такава съм аз - първо тиха и спокойна пролет, после студена и жестока зима. И да, някой ден някой ще ме обуздае и ще направи свои тези качества, които притежавам, ще се влюби в моята странност, в моите пролетно-зимни настроения и, да, заради него ще си заслужава да направя компромис, защото той няма да го иска от мен.
Такъв човек съм.