вторник, 11 март 2014 г.

Спомена за мен върху него

          Знаеш, че умирам да пиша за теб, моя муза и вдъхновение, художник на мислите и чувствата ми. Умирам да се сливам с белите листи и черните букви, за да им разкажа колко любов тая в сърцето си към теб. Обичам да им разказвам за сините ти очи и си мисля, че те не могат да останат и на половина впечатлени от погледа ти, защото нямат уникалния шанс да го срещнат и да потънат в него. Не им завиждам... После им разказвам за допира на устните ти и как страдам за съдбата им, че те не могат никога да го усетят... Боже, каква съм щастливка! Какво богатство си ми дал! Да съм човек, жена, имала шанса да изпита тези чувства... Благодаря ти! Благодаря ти, че съм го срещнала... Благодаря ти, че съм се влюбила... Благодаря ти, че съм го усещала така притиснат у мен. А как ще ти благодаря, ако ми го върнеш... Думите не са ми достатъчни да го опиша. Но ако все пак не искаш да го правиш - ще съм благодарна дори и само на това да е сам, да няма друга проникнала в мислите и чувствата му, друга, докосвала тялото му... Искам върху него да остане само спомена от моите устни, само спомена от моите мисли, дето разбъркваха и си играеха умело с неговите... Твърде много ли искам?

Няма коментари:

Публикуване на коментар