сряда, 12 март 2014 г.

Ако обичаш така...

Кога човек обича истински? Спорно. Когато иска да споделя времето си с даден човек? Когато иска да получава от времето на този човек? Когато обича да сплита устни с устните на някого? Когато му е хубаво в прегърдките му? Когато може да му каже всичко и е готов да изслуша всичко, което другия има да сподели? И да, и не.
Такава може да е и мимолетната любов. Дори приятелството в известна степен.
Обичаш истински, когато се пребориш с чувството, че някой трябва да ти принадлежи, за да получава любовта ти. Никой на никого не принадлежи.
Обичаш истински, когато си готов да пуснеш някой да си отива и да се връща при теб и не го намираш за странно, защото дори да е разбил сърцето ти на хиляди парченца, той никога не е успял да си тръгне от там.
Обичаш истински, когато си готов да стоиш сам и да чакаш, а не да тръгнеш на лов за заместители. Ако обичаш истински - заместители няма да са ти необходими. Любовта, макар и несподелена, понякога е достатъчна.
Обичаш истински, когато прекарваш безсънни часове пред компютъра, ровейки се в профили, в стари хронологии и снимки. Когато с усмивка през сълзи си спомняш хубавите мигове.
Обичаш истински, когато се чувстваш ужасно самотен сред многото хора около себе си. Обичаш истински, когато само едно име веднага е способно да оправи всичко.
Обичаш истински, когато само намек за това, че може би и ти не си му безразлична, е способен да преобърне настроението ти.
Обичаш истински, когато не се предаваш. Когато си съсипан хиляда пъти и хиляда и един се изправяш, за да си близо до този, когото обичаш.
Обичаш истински, когато просто обичаш. Без причина. Каквото и да става. Който и да е виновен. Без вина. Когато просто си готов да даваш, без да взимаш. Колкото и хора да те разубеждават. Колкото и разумни причини да има да не обичаш. Колкото и поражения да преживееш. Понякога просто обичаш. И ако обичаш така, значи обичаш истински...

Няма коментари:

Публикуване на коментар