неделя, 16 март 2014 г.

Какво, защо и хиляди въпроси


Каква е тази странна закономерност, в която хората, за които се бориш и на които държиш, ти бият шут след шут? Каква е тази идиотска закономерност, според която тези, които се опитваш да изкараш от живота си, не се отказват от правото си да бъдат в него? По какви неписани правила в живота ти остават тези, които не задържаш по никакъв начин (да си го кажем направо - безразлично ти е дали ще са там или не), и си отиват тези, които много ти се иска да останат (поне за още малко)? Как се случва така, че харесването и любовта биват заместени от безразличие? Как успяваме да вярваме в неща, които ни се иска да бъдат верни, и отричаме очеизвадното, защото не ни е на сърце? Защо в повечето случаи сме по-склонни да следваме сърцето си и да си счупим главата, отколкото да следваме разума, но след време да знаем, че не сме опитали? Защо някои хора ни въздействат по такъв начин, че ни правят нелогични, различни от тези, за които сме се мислели? Защо сме безумно щастливи, безгрижни, доволни от живота и от всичко, което правим, общуваме с много хора, които ни харесват, и изведнъж нещо в схемата се счупва, някой ни разочарова и всичко това ни става безразлично? Защо никога не чувстваме болката, която причиняваме, освен когато ни се върне тъпкано, но вече е твърде късно? Как животът успява да се завърти в рамките на няколко часа на сто и осемдесет градуса? Как умират надеждите, как умира уважението, приятелството, чувствата? Как изглеждаме в очите на хората, за които сме готови да направим всичко, и как в очите на тези, на които им се иска да направим поне нещо малко за тях? Какво ни прави силни и как се отнасяме към слабостите си? А осъзнаваме ли какви всъщност са слабостите ни? Защо, когато искаме нещо твърде силно, че чак боли, никога не го получаваме? А когато за миг си помислим „Как бих искал...“ и забравим, съвсем скоро то е в ръцете ни? Защо си мислим, че познаваме хората, обаче изведнъж се случва нещо и ги виждаме в по-различна светлина, една зла, в която не сме ги познавали? Не знам. И не че не съм щастлива, макар че света се ръководи от такива закономерности, просто никога няма да спра да си задавам тези въпроси. Щастлива съм и така, но по-щастлива ще съм, ако намеря отговорите. А може би отговорът е, че трябва да спра да мисля за всичко толкова много...
-ариманетмяватсо.тсобалсимисечавотазизармемен

Няма коментари:

Публикуване на коментар